Как Америка разлюби Европа?

Най-голямата заплаха за Запада не е европейската автономия, а европейската слабост.

Концепцията за европейска стратегическа автономия все повече се представя като опасност за Запада като политическа общност - идеята е, че Европа, която не зависи от САЩ, ще се отклони от трансатлантическия алианс, дори когато Вашингтон се готви да се изправи срещу Пекин.

Истината е точно обратната: Западът не може да оцелее без силна Европа, пише онлайн изданието Politico в свой анализ.

Бъдещето на континента често се свежда до един от двата сценария: При първия трансатлантическият съюз продължава да процъфтява и е в състояние да предотврати заплахите от Китай и Русия. При другия западното партньорство се разсъхва и оставя Европа твърде слаба, за да не стане полуостров Евразия, под някаква форма на контрол от гигантите на изток.

Има обаче и трети сценарий, който е по-малко обсъждан - такъв, за който бившият държавен секретар на САЩ и стара трансатлантическа лисица Хенри Кисинджър предупреждава в едно старо есе. Ами ако Европа загуби независимостта си не от Москва или Пекин, а от Вашингтон? При този сценарий трансатлантическата общност се разпада, но САЩ остават в Европа като някаква чужда сила, макар и само за да попречат на големите си съперници да се нанесат.

Някои вярват, че това може би вече започва да се играе. Политическият философ и историк Луук ван Мидделаар завърши неотдавнашна лекция в Париж с думите: „В нашите отношения с Америка може да преминем от статута на партньори към този на васалите. Тръмп ни даде началото на това.“

Както Пиер Вимонт, първият генерален секретар на Европейската служба за външна дейност, коментира, европейците можеха да откажат, когато е необходимо. Липсата на инвестиции в отбрана и намаленото технологично и финансово влияние обаче ги направи неохотни или неспособни да повлияят на американските сметки. Вимонт посочва, че „концепцията за Европа като васал е все по-открита“.

Всъщност все по-често изглежда, че позицията на САЩ към съюзниците им се е превърнала в точно обратното на това, което някога е била. Азия и Европа си разменят местата. По време на Студената война Вашингтон не се срамуваше да упражнява властта си по открит начин, когато се занимаваше с Япония, Индонезия или Филипините.

Днес Европа изглежда по-скоро като детска площадка, отколкото като играч. Както тогавашният държавен секретар на САЩ Майк Помпео даде ясно да се разбере при посещението си в Париж миналия ноември, всичко, за което се грижи Вашингтон, е да предотврати съвременна версия на комунистическия преврат: китайско поемане на европейските технологични компании.

В неотдавнашен телефонен разговор Ричард Гренел, бившият американски посланик в Берлин, коментира пред медията, че САЩ са изложени на риск да „позволят на Европа да се отдалечи от западния съюз“. Забележително е, че много американци сега мислят за Европа по-малко като партньор, а по-скоро като награда.

Редица фактори обясняват защо Вашингтон вече не чувства, че трябва да обръща внимание на европейските мнения или желания. Джъстин Уайс, директор по политическото планиране към френското министерство на Европа и външните работи по това време, казва, че тези фактори са били видими през 2013 г. при Барак Обама.

Първо, тъй като Китай замени Русия като основен съперник на САЩ, Европа вече е далеч от центъра на действието. За разлика от това Япония и Индия придобиват все по-голямо значение.

Второ, както би посочил Вимонт, Европа е загубила както икономическия, така и военния си капацитет. Ако Европа е изложена на риск да бъде превзета от Русия или Китай, кой е в състояние да ги спре? Не и европейците.

Трето, днес Вашингтон се чувства по-уязвим, отколкото по време на Студената война. Съветският съюз никога не е надвишавал 40% от икономическата продукция на Америка. Китай вече е на 70 процента и разликата може да изчезне напълно след по-малко от две десетилетия. Появата на равнопоставен съперник ще доведе до не толкова щедра и много по-меркантилна Америка.

През последните си месеци на управление германският канцлер Ангела Меркел привидно беше погълната от въпроса за европейската слабост и изглежда все по-ангажирана да предупреди за това на сбогуване. Когато президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с руския президент Владимир Путин в Женева, тя побърза да коментира, че Европа трябва да говори със собствен глас по въпроси, на които се залага сигурността и просперитета на региона.

Според един от присъстващите на срещата на върха на Европейския съвет, където това е обсъждано, тя е звучала необичайно емоционално по въпроса. Когато обаче тя се присъедини към френския президент Еманюел Макрон в подкрепа на среща на върха между Европейския съюз и Русия, френско-германското предложение бързо се изсипа в море от взаимни упреци между другите европейски лидери.

Байдън може да се срещне с Путин в силна позиция. Европейският съюз обаче ще бъде в позиция на слабост.

С приемането на този тип поражение ЕС ще трябва да се примири със съдбата си да стане политически и икономически зависим от нова американска империя. Този резултат обаче не би означавал преформатиране на Запада; това би означавало смъртта му и забраненият сценарий на Кисинджър се очертава.

Във всеки брак в криза проблемите започват, когато двамата от двойката тръгнат по различни житейски пътища. САЩ изглежда се насочват към нова, вълнуваща Студена война. Европа може да се отклони в геополитически залез.