Covid-19 преобърна традиционната икономическа теория. След година на паника относно постоянните смущения в растежа, пазарите бяха принудени да се справят с нов и неочакван източник на нестабилност - устойчиво високата инфлация, пише за Financial Times Лена Комилева, главен икономист на G+ Economics.
Най-рязкото регистрирано икономическо свиване отстъпи място на голям подем на фондовия пазар и най-стръмния глобален инфлационен шок от 70-те години насам.
Единственият начин да разберем тези икономически рискове е като осъзнаем, че короанвирусният цикъл бе предизвикан от извънредни шокове от страна на предлагането, за разлика от традиционните сили, водени от търсенето.
Нещо повече, пандемията ускори структурните промени в глобалната инфраструктура на доставките, моделите на потребление, динамиката на труда и балансите на публичния сектор. Ефектите от тези сили ще останат дълго след като инфлационната инерция на икономическото отваряне отшуми.
В ерата на ниска инфлация, особено след финансовата криза, е обичайно политиците да игнорират страната на предлагането и да се притесняват единствено от разликата между релания и потенциалния БВП, видна от свободния капацитет на трудовите пазари.
Този подход работи добре, когато производственият капацитет на цялата икономика е постоянен, моделите на потребителските разходи са предвидими, а макроикономическите резултати - прогнозируеми. Но това не беше така по време на пандемията.
Пикът на рецесията през 2020 г. съвпадна с масовото спиране на предприятия, пътувания и образование. Компаниите замразиха поръчките, намалиха персонала и свиха запасите. Резултатът беше широкомащабно прекъсване на веригите за доставки, участието на работната сила и инвестиционно планиране, което доведе до бавно възстановяване на производствения капацитет през последвалото икономическо отваряне.
Това означаваше разрушителни структурни промени в производството, доставките и капацитета за съхранение в различните сектори в глобален план, чак до веригите за доставки в индустрията. Доказателствата за това са видни от забавените добивни операции, недостига на полупроводници, задръстения транспорт, нарастващите транспортни разходи, претоварването на пристанищата, карантинните ограничения и изоставането в търговската обработка.