Фед подценява риска от инфлация

Икономистите редовно правят грешки при прогнозирането, като често те се прощават. Но последните грешки на Федералния резерв са по-дълбоки аналитични гафове. Както при всяка дейност, която претендира, че е професионална, икономиката трябва да уважава елементарната аритметика, пише за Wall Street Journal Тим Конгдън, председател на Института за международни монетарни изследвания към Бъкингамския университет.

От май 2020 г. до май 2021 г. индексът на разходите за лично потребление (PCE) в САЩ се повиши с 3,9%, докато индексът на потребителските цени скочи с 5%. Този прилив на инфлация дойде като шок за много икономисти. Последните данни несъмнено изискват от ръководителите и изследователите във Фед да преразгледат своето мислене. 

Федералният резерв счита индекса PCE за най-надеждния индикатор на ценовите тенденции. Федералната комисия за открития пазар (FOMC) прогнозира през юни 2020 г., че PCE през четвъртото тримесечие на 2021 г. ще отчете ръст на годишна база между 1,4% и 1,7%. На срещата през юни 2021 г. диапазонът бе увеличен до 3,1-3,5%, все още твърде нискък. Корекцията от 2 процентни пункта е най-голямата от времето на нестабилността през Голямата рецесия преди повече от десетилетие.

Сега Фед казва, че потребителската инфлацията ще бъде под 3,5% до края на годината, въпреки че основните данни сочи нещо различно. Между четвъртото тримесечие на 2020 г. (на база средномесечната стойност) и май 2021 г. индексът PCE е нараснал с 2,5%. С други думи, по-голямата част от увеличението на цените от 3,9% се е случило през 2021 г. Досега през 2021 г. типичното месечно увеличение е между 0,4% и 0,5%. Ако тази тенденция се запази, инфлацията в края на годината ще бъдат от порядъка на 5% или 6%.

FOMC все още може да е права, но тя очевидно предполага, че възходящият натиск върху цените ще отслабне. Отслабва ли или се засилва този натиск досега през 2021 г.? Каква е реалността пред американския бизнес и финансите? Един от начините за оценка на доказателствата е да се проверят резултатите от бизнес проучванията. Сред най-широко цитираните и уважаваните е индексът на мениджърите от Института за управление на доставките.

Индексът на цените в проучването от май 2021 г. е 88%, малко по-нисък от април, но значително по-висок от ноември (65,4%) и декември (77,6%). Това предполага, че цените ще продължат да растат. Проучването при услугите има подобно послание. Месечната инфлация може дори да бъде по-висока през останалите месеци на годината, като нарастването на индекса PCE през годината до четвъртото тримесечие на 2021 г. може да достигне невъобразимата цифра от 7%.

Федералният резерв отхвърля безпокойството, определяйки ускоряването на инфлацията като „преходно“. Но той не може да отрече, че прогнозите му от пролетта и лятото на 2020 г. пропуснаха целта с много. Основната грижа на Фед тогава, според протоколите на FOMC, беше, че пандемията от Covid-19 ще доведе до дълъг период на дезинфлация, продължаващ „много години“, на който ще трябва да бъде противодействано чрез „приспособими“ финансови политики. Всъщност пандемията бе последвана от инфлационен бум.

Изследванията във Фед са доминирани от Новата кейнсианска школа. Според новите кейнсианци действителната инфлация е силно повлияна от инфлационните очаквания, с известна роля за свръх търсенето и предлагането (измерено чрез разликата между реалния и потенциалния БВП). Новите кейнсианци - като Ричард Кларида, заместник-председател на Фед - обръщат малко внимание на количеството пари. През последните забележителни 15 месеца или повече на много приспособими политики, протоколите на FOMC нито веднъж не споменават и една концепция за количеството пари.

Пропускът е още по-забележителен, тъй като от юни 2019 г. до юни 2020 г. се наблюдаваше най-голямото увеличение на паричния агрегат M3 от 1943 г. насам, с 26%. (Самият M3 вече не се изчислява от Федералния резерв. Дадената тук цифра идва от консултантската фирма Shadow Government Statistics, използвайки информация, която все още се предоставена от Фед.) Новите кейнсианци може да отхвърлят данните за М3 като ирелевантни за 21-ви век. Може би е така, но не може да се пренебрегне, че през годината до март 1947 г. потребителските цени са скочили с повече от 20%.

Фед сгреши преди година, но прогнозните грешки са определяща характеристика на съвременната икономика. Днес може да се отстоява аргументът, че Фед подценява инфлационните рискове през 2021 г. Последната констатация на FOMC относно инфлацията разчита на значително по-слаб инфлационен натиск през последните седем месеца на годината, отколкото през първите пет. Това изглежда спорно. Може би Фед е допуснал по-малко простима аналитична грешка.