Нека не бъдем твърде претенциозни: споразумението на 130 държави за реформа на международното корпоративно данъчно облагане е голям момент. Не често се постига глобален почти консенсус относно нещо с такива конкретни последици, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Но макар поздравленията да са основателни, резултатът в най-добрия случай е смесен. Ето го доброто, лошото и грозното лице на реформата.
Първо, доброто лице. Сделката е насочена към най-тежките проблеми на международното облагане на печалбите. Те произтичат от принципа, че облагането следва седалището на корпоративните субекти. Това може да е било логично, когато добавената стойност е възниквала от производството на физически стоки.
Когато вместо това стойността е в нематериални услуги и интелектуална собственост, това е рецепта за злоупотреби. Изчислява се, например, че 40% от глобалните преки чуждестранни „инвестиции“ са структурирани така, че да намаляват данъците, а не поради съображения за действителни бизнес инвестиции.
Подобни покани за изиграване на системата не означават просто, че мултинационалните корпорации плащат по-малко данък, отколкото законодателите предвиждат. Правителствата също така определят по-ниски данъчни ставки, отколкото ако не се страхуваха, че тези компании ще пренасочат печалбите си на друго място.
Сделката атакува това чрез въвеждане на минимална глобална данъчна ставка върху печалбата от 15 процента и прехвърляне на правото за облагане на част от тази печалба от мястото на седалището към мястото на продажбата.
Икономистите, които са анализирали цифрите, установяват, че това прави значителна, ако не и драстична, разлика. Предстоящ доклад на изследователите на EconPol Майкъл Девере и Мартин Симлър изчислява, че права за облагане върху печалби за 87 милиарда долара ще бъдат пренасочени към държавите на продажба. Съветът за икономически анализ на Франция (CAE) определя тази стойност на 130 млрд. долара. При обичайните ставки това представлява годишни данъчни приходи за 20-30 млрд. долара.
Според CAE минималният данък може да увеличи приходите от корпоративен данък с 6 млрд. до 15 млрд. евро за Франция, Германия и САЩ поотделно.
Резултатът по някакъв начин е встрани от по-ранния фокус върху големите технологични компании. Политическият тласък дойде от европейските държави, възмутени от смехотворните данъци, плащани от американския интернет сектор въпреки огромните му приходи, генерирани на техните пазари. С едностранното приемане на данъци върху дигиталните услуги, основани на продажбите, европейците дадоха политически импулс на глобалните преговори.
Но икономически никога не е имало смисъл да се отделят цифровите услуги. Чудесата на счетоводната отчетност на интелектуалната собственост позволяват на мултинационалните компании да отклоняват печалбите от изключително осезаеми стоки и услуги, от чаши кафе до возене с такси. Включването на всички най-големи мултинационални корпорации, изискване на САЩ, следователно беше подобрение на по-ранните планове.
Сега за лошото лице. Споразумението само частично решава проблема. Включени са твърде малко мултинационални корпорации. Дори и с минималната ставка, повечето корпоративни печалби пак ще бъдат облагани според принципа на пребиваване. Следователно аномалиите, които той поражда, също ще останат.
Скромната минимална ставка оставя стимули за пренасочване на печалбите към юрисдикции с ниски данъци (които следователно нямат основания да се оплакват). Сделката няма да ни отърве от лошата реалност на затягащите коланите правителства и избягващите данъци мегакорпорации – не и докато политиците не започнат да търсят начини за премахване на рекордните публични дефицити.
Има и специални изключения за банки и компании за природни ресурси. Това може да бъде оправдано за вторите; логично е те да се облагат с данъци там, където добиват въглеводороди и минерали. За банките претекстът е, че те се регулират и облагат на пазарите, които обслужват. Но ако това беше вярно, те няма да бъдат засегнати от преразпределението на данъчните права. Всъщност те имаха много за губене: Девере и Симлър смятат, че преразпределената данъчна основа би била два пъти по-голяма, ако не е изключението за банките.
И накрая, за грозното лице на реформата. Правителствата пропуснаха възможността да опростят правилата, оставяйки плодородна почва за нови и хитри техники за заобикаляне на техните намерения. Вместо да се препират за изключения и прагове, лидерите можеха да се пазарят за относителното тегло на инвестициите, заетостта и продажбите при изцяло базирано на формула разпределение на цялата глобална печалба на мултинационалните корпорации.
С течение на времето праговете могат да бъдат намалени, а отстъпките - стеснени. Но не и ако тази сделка е предприета, за да се предотвратят евентуални бъдещи промени. САЩ поискаха от другите страни да оттеглят едностранните дигитални данъци, когато новите правила бъдат официално приети. Това е разумно само доколкото не блокира прегледите на рамката.
Този добре дошъл процес не трябва да спира до тук. Това беше гигантски скок за политиците. И все пак той остава само първата стъпка за глобалната икономика.
20:56 | 13.09.22 г.