fallback

По-важното от миналата седмица

Продължава правната битка за ББР, нови промени в държавни дружества, глобалният минимален данък става все по-реален

08:46 | 05.07.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Съдът блокира и втория опит да се впишат промените в Борда на ББР. С две определения от вторник по искания на единия изпълнителен директор Николай Димитров и члена на надзорния съвет Велина Бурска вписването на одобрените от БНБ нови членове на надзорния и на управителния съвет на ББР е спряно. По този начин икономическото министерство, което е 100% собственик на банката, продължава вече месец и половина да не може да получи исканата информация за големите кредити, одобрявани от същите ръководни органи, които не може да смени.

В неделя обаче министър Кирил Петков изрази надежда, че във вторник вече ще има вписан нов Надзорен съвет. „Спряха ни по всякакъв всевъзможен начин, но ако за пет седмици можем да пробием една непрозрачна организация, каквато беше ББР – е просто въпрос на време да пробием и в другите подобни структури”, посочи министърът на икономиката. Моята единствена задача е тази банка да проработи за малкия и среден бизнес, категорично заяви той.

За сметка на ББР Търговският регистър вписа новото временно ръководство на „Автомагистрали“ ЕАД в края на седмицата. В началото на юни регионалният министър Виолета Комитова освободи досегашното ръководство на „Автомагистрали“ начело с досегашния изпълнителен директор Стоян Беличев. За нов директор беше назначен предишният Валентин Вълков, който заемаше длъжността през 2017-2018 г. Другите двама нови членове в Борда на директорите са Иван Станчев и Десислава Христова, които също преди това са заемали ръководни постове в дружеството.

Около 500 млн. лв., предвидени за магистрала „Хемус“, са изтеглени от бюджета на МРРБ обратно в централния. Парите ще се използват за предотвратяване на последиците от ковид-19, реши Министерският съвет в сряда. Вероятно парите или още не са били преведени на държавната „Автомагистрали", или са върнати аванси за отсечките, за които още няма проект.

Транспортният министър Георги Тодоров освободи от длъжност изпълнителния директор на "Холдинг БДЖ" Никола Василев и председателя на съвета на директорите Григори Григоров заради влошаване на показателите на експлоатационната дейност на дружеството в сравнение с 2020 г., както и нередности в обществени поръчки и ниска хигиена във влаковете. От началото на годината са отчетени 71 333 мин. закъснения на 4710 влака в пътническите превози.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подобрява прогнозата си за българската икономика. Европейската банка за възстановяване и развитие очаква българската икономика да нарасне с 4.5% през 2021 г. и с 4% през 2022 г., става ясно от последната макроикономическа прогноза на институцията. Сегашната оценка за тази година е с 1.5 процентни пункта над очакванията на експертите на ЕБВР през септември миналата година. От банката не дават конкретна причина за подобрението.

13% е увеличението на цените в индустрията през май спрямо същия период на миналата година, показва националната статистика.

Готов е националният план за въвеждане на еврото. В документа България препотвърждава целта си да приеме единната европейска валута от 1 януари 2024 г. В рамките на само месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на фиксирания валутен курс – 1,95583 лева за евро.

Схемата 60/40 продължава да работи през юни и юли за бизнесите с 40% спад на приходите. Държавата ще изплаща до 60% от осигурителния доход за април на служителите на бизнеси, които докажат над 40% спад на приходите. При спад между 30 и 40% компенсацията ще е половината от осигурителния доход. Всички процедури, които текат по одобрение на работодатели, кандидатствали по старата мярка 60/40, ще бъдат изпълнени по сегашния ред.

ЕС и еврозоната

От събота някои пластмасови продукти за еднократна употреба са забранени в ЕС. Това са еднократните прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки, пластмасовите дръжки за клечки за уши, както и пръчки за балони. Целта на влизащата в сила европейска директива е да се намали замърсяването с пластмаса. 86% от отпадъците по плажовете в ЕС са пластмасови продукти за еднократна употреба, като частици от тях се откриват и в морските обитатели.

В България, за да влезе в сила забраната, първо трябва да се приеме съответната наредба, която се очаква да влезе в сила най-късно в началото на септември, поясняват от Министерството на околната среда.

Безработицата в еврозоната е спаднала с 0,2 процентни пункта до 7,9% през май в сравнение с предходния месец. В целия ЕС безработицата пада от 7,4 на 7,3%. Понастоящем 15,28 милиона души са регистрирани като безработни в страните от ЕС, 12,79 милиона от тях в еврозоната. 

В Швеция на Стефан Льовен отново бе възложено да сформира правителство. Социалдемократическият бивш министър-председател, който беше свален с вот на недоверие през предходната седмица, има срок до понеделник, за да изработи правдоподобен план. По-рано Улф Кристерсон, председателят на либерално-консервативната Умерена партия, най-голямата партия от опозицията, се провали в опита си да сформира мажоритарно правителство. Льовен бе формирал правителство на малцинството заедно със Зелените от 2018 г. насам. Поради спор за планирано облекчаване на контрола върху наемите лявата партия оттегли подкрепата си. Льовен подаде оставка в понеделник, след като неговото правителство на малцинството загуби вот на недоверие в парламента. Ако след четири опита в парламента не може да се постигне мнозинство за ново правителство, ще бъдат насрочени предсрочни избори.

По искане на Федералния конституционен съд германският президент Франк-Валтер Щайнмайер спря преразглеждането на закона за Реформата на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ). В момента седем депутати от Свободната партия на Германия (FDP) водят дела срещу Конституционния съд. Те твърдят, че новият регламент има конституционно качество и следователно се нуждае от мнозинството от две трети, необходимо за промените в основния закон. Кога съдът ще даде решение по въпроса, все още не е ясно.

Според изчисленията на германското министерство на финансите обемът на укритите данъци в Германия се е увеличил значително през последната година. Според данните сумата, определена в съдебни решения и наказателни постановления миналата година, възлиза на 1,25 милиарда евро. През 2019 г. сумата беше 745 милиона евро, през 2018 г. 907 милиона евро, а през 2017 г. - 1,21 милиарда евро.

Германският пазар на труда продължи да се възстановява през юни. В сравнение с май броят на хората без работа е спаднал със 73 000 до 2,614 милиона. Това е с 239 000 по-малко безработни, отколкото през юни 2020 г. Равнището на безработица е спаднало спрямо май с 0,2 процентни пункта до 5,7%, в сравнение със същия месец на миналата година това съответства на спад с 0,5 процентни пункта. Безработицата е била 3,4 милиона души през юни, с 207 000 по-малко, отколкото преди година.

САЩ

Съд във Вашингтон отхвърли иск на американската търговска комисия FTC, чиято цел беше разбиването на концерна Facebook. FTC не успя да докаже, че Facebook има монопол на пазара за социални мрежи, се казва в обяснението. Съдът обаче даде на органа  възможността да подаде актуализирана жалба в рамките на 30 дни. FTC искаше да раздели Instagram и WhatsApp от Facebook. 40 американски щати също са подали подобни собствени искове.

Международният валутен фонд преразгледа значително своята икономическа прогноза за САЩ. Сега се очаква растеж от 7,0% за 2021 г., което би било най-силният растеж от почти 40 години. През април МВФ все още предполагаше ръст от 6,4%. Преразглеждането нагоре обаче се основава на предположението, че законодателните пакети, предложени от президента Джо Байдън за разширяване на социалните придобивки и инвестиции в инфраструктура, ще бъдат приети от Конгреса.

Глобалната икономика

Под шапката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 130 държави се съгласиха по принцип на глобална данъчна реформа. ОИСР съобщи, че 130 от 139 държави, участващи в приобщаващата програма (BEPS), са одобрили въвеждането на глобален минимален корпоративен данък. За да заработи системата, страните трябва да приемат съответните закони, това се планира да се направи до 2023 г.

Преди всичко това означава налагането на глобален минимален данък от 15%. Споразумението трябва да бъде окончателно потвърдено на срещата на финансовите министри на Г-20 през тази седмица. Засега е известно, че новият минимален праг от 15% ще плащат корпорации с оборот поне 750 млн. долара, както и че секторът на шипинг бизнеса, добивната индустрия и финансовите услуги ще бъдат изключени от споразумението.

На практика това ще засегне компании с глобален оборот над 20 милиарда евро и 10% марж на печалбата преди облагането. Възможно е след 7 години да има ревизия на правилата и прагът да бъде намален до оборот от 10 млрд. евро. За спечелване на гласовете на догонващи икономики като Китай, Индия и някои в Източна Европа е договорено новите правила да не важат за инвестиции в оборудване и производствени предприятия.

Преговорите на страните,износителки на петрол, и техните партньори извън организацията, обединени в ОПЕК+, за увеличаване на добива засега не дават резултат. Обединените арабски емирства (ОАЕ) отказаха предложението за завишаване на предлагането с 400 хил. барела на ден и това доведе до покачване на цената на сорта брент до най-високото ниво от октомври 2018 г. Това доведе до покачване на котировките до близо 77 долара в петък, преди леко да се понижат. ОАЕ пожела количествата да бъдат преизчислени, но желанието й не беше уважено от Русия и Саудитска Арабия - лидерите на картела.

Преговорите за увеличаването на предлагането на петрол са в отговор на завишеното търсене на суровината, след като развитите страни свалиха ограниченията заради пандемията от коронавирус. През април 2020 г. членките на ОПЕК+ одобриха план, според който добивът трябва да спадне с 10 млн. барела дневно, което е около 10% от глобалното търсене. В момента той е увеличен с 4 млн. барела дневно спрямо март 2020 г., когато търсенето се срина заради заразата и за кратко цените бяха отрицателни. Преговорите трябва да бъдат възобновени по-късно в понеделник след неуспеха в края на миналата седмица, след като Обединените арабски емирства поискаха по-добри условия.

Вижте повече във видеото: 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:27 | 13.09.22 г.
fallback