Америка се нуждае от мерки от страна на предлагането

Данните за заетостта разпалват дебата за ръста на заетостта в САЩ (или липсата му) и какво да правим по този въпрос. Две неща обаче са ясни: Пазарът на труда е в много странно състояние – и поради тази причина фокусът на политиката трябва да се измести към страната на предлагането в американската икономика, пише за Bloomberg Карл Смит, бивш вицепрезидент на Tax Foundation и асистент професор по икономика в университета на Северна Каролина.

На пазара на труда действат толкова много сили, че е трудно да се разграничат: помощи при безработица, колебливост заради Covid, липса на детски грижи, ниски заплати. И все пак, след повече от година обсъждане дали да се харчат повече държавни пари за подпомагане на икономиката, Конгресът трябва да насочи вниманието си към стимулите, създадени от тези разходи. 

По време на икономически спадове Конгресът и Федералният резерв обикновено (и с право) се занимават със стимулиране на икономиката чрез повече разходи и по-евтини заеми. Това е известно като стимул от страна на търсенето. След това, с подобряването на ситуацията, те постепенно намаляват тези разходи.

Ето защо дебатът за това дали нещата се подобряват е толкова важен: твърде многото разходи, според традиционното мислене, могат да прегреят икономиката. В същото време е важно да се отбележи, че през последните две десетилетия основната грешка беше прекалено ранното оттегляне на стимулите.

Това отчасти обяснява множеството икономисти, които бяха раздразнени или ядосани от предупреждението на бившия министър на финансите Лари Самърс, че Американският спасителен план би свръх стимулирал икономиката и че Фед може да се наложи да помисли за намаляване на ставките. Критиците на Самърс се оказаха прави, когато казваха, че рисковете от това да се направи твърде малко са по-големи от тези да се направи твърде много.

Данните обаче до голяма степен доказват опасенията на Самърс. Ръстът на работните места е под очакванията от по-рано тази година, докато инфлацията оправда или надмина прогнозите. Така че изчислението на риска от страна на критиците на Самърс, включително мен, се променя.

Разбира се, американската икономика изобщо не е близо до точката, в която Фед трябва да повиши лихвените проценти, нито Конгресът трябва да отхвърли (относително скромния) двупартиен законопроект за инфраструктурата. По-амбициозният законопроект, за който все още настоява сенаторът Бърни Сандърс, обаче е друга работа: с предвиждана стойност до 6 трилиона долара той е достатъчно голям, за да бъде обезпокоителен от гледна точка на инфлацията, дори ако умерените демократи го съкратят.