Правителството на Борис Джонсън е дезориентирано. Шест месеца след прекъсването на връзките си с ЕС тo се мъчи да разбере защо вече не се радва на привилегировано отношение. Премиерът подписа договор за Brexit с Брюксел. За негова изненада Европейската комисия очаква той да го спазва, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Лорд Дейвид Фрост, министърът, ръководещ отношенията с ЕС, носи чорапи, украсени с националния флаг на Обединеното кралство, когато се среща с европейските си колеги. Може би той си представя, че по този начин заявява, че седи на масата в Брюксел като говорител на „равен суверен“. Странно наистина. ЕС е по-скоро международна институция, отколкото суверенна държава.
Фрост е недоволен, че Великобритания е третирана като „трета държава“. Правителството, каза той пред депутатите, едва наскоро „интернализира“ промяната в динамиката. Осигуряването на споразумение за прилагане на сложни търговски договорености за Северна Ирландия беше по-трудно от очакваното. Той смята, че Брюксел трябва да предостави специално място за „големите“ съседи.
Може би имаше надежда, че ако не друго, Брекзит ще сложи край на нервния сблъсък, които твърде често отразяваше отношенията на Великобритания със съседите й. Вместо това протестите на Фрост и спорът за протокола от Северна Ирландия сочат, че нищо не се е променило. Управляващите емоции във Великобритания все още се колебаят между бомбастична изключителност и необходимата роля на жертва.
Фантазията на Джонсън за световно побеждаваща „Глобална Великобритания“, стояща над просто „европейските“ сили, се сблъсква със страхове, че французите, германците и останалите са завинаги в заговор срещу Британия. По-лошо е подозрението, че те се откъсват напред. Объркването на емоциите е най-ярко в отношенията с Германия. Брекзитърите редовно си повтарят, че Великобритания е спечелила войната. Германската икономика обаче спечели мира.
В речта си в Брюж през 1988 г. Маргарет Тачър изложи визия за Европа на свободните демокрации, простираща се от Атлантическия океан до Урал. Когато една година по-късно Берлинската стена падна, тя увери съветския лидер Михаил Горбачов, че Великобритания няма да направи нищо, за да ускори разпадането на Варшавския договор.
Всичко изглеждаше по-добро от обединена Германия. Десетилетия по-късно германофобията на Тачър остава мощна черта в мисленето на брекзитърите от нейната партия. По време на кампанията за референдума през 2016 г. Джонсън охотно сравняваше предполагаемите амбиции на ЕС за „свръхдържава“ с опита на Хитлер да си осигури европейско господство.
Сега футболистите на Англия празнуват победата си над Германия на европейското първенство. Човек се надява, че победата ще прогони някои от антигерманските демони, извиквани в миналото от таблоидите, когато двата отбора се срещаха - не на последно място, защото след Brexit Великобритания силно се нуждае от Германия като приятел.
Когато се замисли, Джонсън разбира това. Като външен министър той веднъж попита служителите си дали Ангела Меркел е участвала в източногерманската тайната полиция Щази. Тази седмица той ще се опита да очарова германския канцлер по време на посещението й в провинциалното му имение в Чекърс.
Позволявайки на идеологията да управлява националните интереси, правителството на Джонсън се противопостави на разумното сътрудничество с институциите на ЕС. Това, което остава, за да запази Обединеното кралство някакъв глас в случващото се на неговия континент, са по-силните двустранни отношения с европейските страни.
Джонсън търси нови „специални отношения“ между Лондон и Берлин. Той обаче би трябвало да очаква студено отношение от госта си. Меркел, казват нейните служители, го смята едновременно за несериозен и неблагонадежден. Разбира се, тя ще каже, че двете държави имат общи интереси и в много отношения споделени перспективи. Техните външни министерства току-що подписаха обща декларация за съвместна работа в областта на външната политика и сигурността. Но в съзнанието на Меркел има условия, свързани с подобно сътрудничество.
Най-очевидно е, че Великобритания трябва да спази думата си и да спре да се опитва да игнорира протокола за Северна Ирландия. И ако правителството на Джонсън иска да задълбочи двустранните връзки, то трябва да е готово да работи с институциите на ЕС. Казано направо, Берлин няма нито времето, нито склонността да договори набор от договорености със своите партньори от ЕС и след това да започне нови преговори с Обединеното кралство.
Това е нещо друго, което Джонсън и неговите министри трябва да „интернализират“. Великобритания остава обсебена от ЕС, дори и след като го напусна. Нейните някогашни партньори обаче са заети с по-спешни неща от връзката с „трета държава“. Брекзитърите говорят за германска заплаха. Е, има такава. Тя се нарича безразличие.
02:01 | 10.09.22 г.