Западът е изправен пред дилема в отношенията с Русия

Точно какво се е случило, когато британски разрушител (бърз и маневрен боен ескортиращ кораб – бел. прев.) премина миналата седмица покрай анексирания от Русия Крим, остава спорно. Няма много съмнение обаче, че руските кораби са открили огън в близост до кораба на Кралския флот, в една от най-ярките конфронтации между руските сили и член на НАТО през последните години. Всичко това се случи точно в момента, в който Франция и Германия предприеха неуспешно усилие за убеждаване на ЕС да седне на преговори с Москва. Двата епизода подчертават дилемата, пред която са изправени западните демокрации относно това как да се справят с Русия на Владимир Путин, пише Financial Times в редакционен коментар.

В един смисъл инцидентът в Черно море подкрепя аргумента за диалог за намаляване на напрежението. Твърденията на Русия, че е хвърлила бомби по пътя на HMS Defender, бяха отхвърлени от британското министерство на отбраната и репортери на борда. Чула се е артилерия, макар и очевидно извън обсег. Но изтребители и кораби на бреговата охрана са се приближили опасно близо до британския разрушител. Корабът е участвал в операция за свободно корабоплаване, като това не е първият такъв случай, въпреки че той има право на мирно преминаване през определена корабоплавателна полоса през водите, които повечето държави признават за украински.

Желанието на Париж и Берлин да върнат ЕС на дипломатическата маса е разбираемо след срещата на американския президент Джо Байдън с Путин. Ако ЕС иска да бъде разглеждан като геополитическа сила заедно със САЩ, той трябва да играе своята роля в справянето с най-голямата заплаха за сигурността на Стария континент.

Но новият президент на САЩ може да проведе проучвателна среща с руския си колега без това непременно да сигнализира промяна в политиката. ЕС, в контраст, спря двукратните срещи на година с Москва, след като Русия заграби Крим и подпали война в Източна Украйна през 2014 г. Поведението на Путин не се е променило оттогава. Възстановяването на срещите на високо равнище без много внимателни послания може да се възприеме от Москва като знак за разклатена воля. 

Освен това френският президент Еманюел Макрон опита лична дипломация с Путин през последните две години без успех. Ангела Меркел, германският канцлер, поддържа контакт с руския президент, но отдавна ѝ е дошло до гуша от лъжите му.

Опитът за подновяване на контакта с Русия очевидно имаше за цел да установи политиката на ЕС спрямо Русия и да утвърди единството на съюза. Но френско-германската инициатива трябваше да бъде по-прозрачно координирана с Вашингтон, както и между държавите от ЕС. Берлин и Париж не успяха да положат основите, оставяйки няколко членове на ЕС основателно подозрителни.

Преките контакти между ЕС и Русия все още имат потенциално място в усилията за ограничаване на все по-обезпокоителното поведение на Москва, не само в Украйна, но и чрез кибервойната, дезинформацията и опитите за убийство на опоненти като Алексей Навални. Но участието на ЕС трябва да бъде подкрепено от ясна политика, каквато в момента липсва, и стратегия. То също трябва да има реалистични цели и доста ниски очаквания. Би било глупаво да се предположи, че Кремъл на Путин споделя желанието за по-стабилни отношения. Далеч по-удобно е да бъдеш разрушителен противник.

Както заяви наскоро пред FT Фиона Хил, бивш съветник на президента на САЩ, Русия е различна с това, че се управлява от бивши разузнавателни агенти без вътрешен контрол, чийто начин на действие са „незаконните инструменти“.

Най-доброто, на което Западът може да се надява, е да ограничи Москва, докато някой нов не се появи в Кремъл. Това означава твърдо отношение, поставяне на ясни червени линии и готовност за тяхната защита - включително чрез отстояване на правата за навигация в Черно море. Спорът край Крим от миналата седмица няма да е последният.