fallback

Ще се оттеглят ли руските шпиони в сянка след срещата между Байдън и Путин?

Служители на европейските разузнавателни служби казват, че руските агенти са станали по-нагли и не се интересуват дали работата им е изложена на показ

13:57 | 21.06.21 г. 2
Автор - снимка
Редактор

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) не присъстваха, когато президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с президента на Русия Владимир Путин в Женева. Територията на ЕС обаче ще бъде полигон за това дали Москва е решила да промени начина си на поведение и действие, пише онлайн изданието Politico.eu.

Агресивният руски шпионаж в ЕС става все по-публичен през последните години. Европейските правителства открито обвиняват руски агенти в извършване на опити за убийства, саботаж на складове за оръжие и хакване на политически институции.

Някои служители на европейското разузнаване твърдят, че руските шпиони са станали по-нагли и не се интересуват особено дали работата им е изложена на показ. Други казват, че руските агенти винаги са били много активни по отношение на своите действия и сега са просто по-видими отчасти благодарение на цифровите пътеки, които оставят след себе си.

„Маските паднаха“, коментира Арнолд Синисалу, ръководител на Службата за вътрешна сигурност на Естония, чиято близост до Русия я е подготвило добре за тайното поведение на Москва. „Руските разузнавателни служби вече не се преструват, че зачитат международното право, етиката или дори човешкия живот в действията си в Европа“, допълва той.

Представители на разузнаването твърдят, че Европа е изправена пред постоянна борба за справяне с тези операции, които могат да бъдат смъртоносни, разрушителни и да посяват дезинформация. „Руското разузнаване е постоянна заплаха за европейските страни“, казва Антти Пелттари, директор на финландската служба за сигурност и разузнаване. „Дейността му е на високо ниво почти през цялото време“, допълва Пелттари.

Най-сензационният случай, излязъл на бял свят през последните месеци, е в Чехия, след като Прага обяви през април, че има доказателства, че руски агенти са отговорни за експлозиите през 2014 г. в складове за боеприпаси. Тогава загинаха двама души.

Твърденията предизвикаха политическа буря между Прага и Москва. Чехия изгони десетки руски дипломати и служители на посолството заради аферата. Русия официално класифицира Чехия като „недружелюбна държава“, заедно със САЩ.

Скоро след това България, която вече обвини руски граждани в отравяне на български оръжеен предприемач, заяви, че също подозира ръката на Москва в поредица от взривове в складове и предприятия за оръжия между 2011 и 2020 г. Прокурорите твърдят, че подозират, че опитът за убийство и експлозиите са свързани със случая в Чехия.

Една от хипотезите е, че взривовете в Чехия и България и отравянето на оръжейния търговец са имали за цел да нарушат възможния износ на оръжия и боеприпаси за Украйна. Русия отхвърля тези твърдения и казва, че всички обвинения са част от усилията за омърсяване на репутацията на страната. „Поне все още не сме обвинени в убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд от Австрия. Може да се стигне и до това, като се разгледат фактите“, коментира през април външният министър на Русия Сергей Лавров.

Отричанията обаче няма да стопят леда със западните власти. Случаите повдигат някои неудобни въпроси, особено за столиците на ЕС, които отдавна са домакини на значителен брой руски разузнавачи: Може ли ЕС да направи нещо, за да ограничи руските операции на своя територия, или просто трябва да се надява, че Путин ще промени позицията си?

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:36 | 14.09.22 г.
fallback