Предчувствията за днешната среща в Женева между Джо Байдън и Владимир Путин не са благоприятни. На първата им среща през 2011 г. Байдън каза, че смята, че руският президент „няма душа“. Наскоро президентът на САЩ се съгласи с предположението на интервюиращия го, че Путин е „убиец“. В обръщение през април Путин мрачно предупреди за неуточнени червени линии и „асиметричен, бърз и суров“ отговор от Москва, ако Западът ги пресече. Въпреки че очакванията са на дъното, има смисъл двамата лидери да се срещнат, пише Financial Times в редакционен коментар.
Байдън се сблъсква с критики дори за това, че е предложил да седне до Путин. Някои твърдят, че той дава на руския лидер това, което иска - шанс да изглежда равен на американския президент въпреки лошото поведение на Русия през последните години - без нищо в замяна. Освен това Китай отдавна е изместил Русия като главен икономически и геополитически съперник на Запада.
Но Русия и САЩ все още държат ядрени арсенали, в сравнение с които тези на всяка друга държава са малки. Путин е твърдо решен, че начинът за упражняване на влияние е чрез подриване на Запада - било то чрез кибератаки, информационна война или убийства на опоненти. Руската анексия на Крим и военното вмешателство в Източна Украйна и борбата на Запада за противодействие създадоха злощастни прецеденти, които Пекин е забелязал. Спирането в резултат на това на много официални и неявни комуникационни канали с Москва създава опасен вакуум.
Байдън разумно избягва разговорите за подновяване на отношенията, като казва само, че иска по-стабилни и предвидими връзки с Русия. Въпреки това той трябва да даде на Путин да разбере, че вратата остава отворена за нова рамка на сътрудничество. Това би означавало, например, Русия да препотвърди ангажимента си към споразуменията от Хелзинки, които гарантират неприкосновеността на европейските граници и принципа (след Студената война), според който нациите могат да избират своите правителства и съюзи с демократични средства. Това би означавало сериозна ангажираност със и прилагане на споразумението Минск II и оттегляне на Русия от Източна Украйна. В замяна на това Москва с течение на времето може да заеме своето място като важен съюзник в основания на закона международен ред.
Трезвата оценка на интересите на Русия може да покаже, че това е за предпочитане пред това тя да бъде неравностоен и донякъде пренебрегван партньор на Пекин. Путин едва ли ще се съгласи. Той вижда свободния избор за страни като Украйна, като водещ неизбежно до включването им в западните съюзи и - въпреки ясните сигнали от Берлин и Париж, че това не е тяхното намерение - до това, което той възприема като враждебен НАТО, достигащ руските граници.
В такъв случай Байдън може да предупреди, че САЩ и демократичните съюзници, с които той се погрижи да възстанови мостовете след Тръмп по пътя към Женева, няма да се поколебаят да потърсят сметка от Москва за по-нататъшни нарушения на правилата и провокации. Разкриването на кухостта на позицията на Путин - след като някои лидери на ЕС като френския президент Еманюел Макрон се застъпиха за и опитаха по-голяма ангажираност - ще даде на Байдън лост за обвързване на европейските партньори с по-силна и единна позиция. Сигнализирайки наскоро, че Вашингтон е готов да използва американската финансова система срещу неправомерни действия от страна на Москва, Байдън показа, че Западът разполага с допълнителни оръжия в арсенала си от санкции.
Колкото и хладни да са отношенията, срещата в Женева предлага потенциален шанс за стартиране на полезни за двете страни инициативи в отделни области, като ограничаването на хакерските атаки срещу откуп или започване обновяването на архитектурата за контрол над оръжията, която бе частично демонтирана през последните години. В опасни времена говоренето все още има някаква стойност, но то трябва да бъде подкрепено от яснота и решителност.
18:02 | 12.09.22 г.