След като Черната смърт (чумата – бел. прев.) убива огромна част от населението на Англия през 14-ти век, оцелелите работници са били много търсени и са го знаели. „Някои, виждайки оскъдицата на слуги, не желаят да служат, освен ако не получат прекомерна заплата“, обяснява въведението в Устава на работниците от 1351 г.
Уставът е бил строг (и в крайна сметка обречен) опит да се ограничи законът за търсенето и предлагането. Той декларира, че ако работниците вземат повече за труда си, отколкото е било „обичайно“ преди чумата, те „ще бъдат вкарани в най-близкия затвор“, пише Сара О’Конър за Financial Times.
Не е трудно да се долови ехото на историята, докато излизаме бавно от пандемията. С отпадането на ограниченията работодателите - от САЩ и Великобритания до Унгария и Германия - се оплакват от недостиг на работна ръка. Някои искат властите да се намесят.
Американската търговска камара призова за прекратяване на добавките към обезщетенията за безработица, заявявайки, че „плащането на хората, за да не работят, осуетява силния пазар на труда“. Във Великобритания хотелиерите лобират за схема за визи, която би позволила на мигранти да влязат в страната, за да запълнят нискоквалифицирани работни места.
Увличаме се. Твърде рано е да се притесняваме от инфлационна спирала при заплатите или широка промяна в баланса на силите между труда и капитала.
Ако се съсредоточим върху Обединеното кралство, последните данни от споразуменията за заплати на XpertHR показват, че средният бонус за трите месеца до април е бил 1,9%. Въпреки че това е увеличение спрямо 1% през предходния месец, повече от половината от всички бонуси са по-ниски от тези, които същата група служители са получили преди година. Голяма част от работната сила в публичния сектор, която представлява 17 процента от всички служители, е изправена пред замразяване на заплатите. А увеличението на минималната заплата се забави от 6,2% през миналата година до 2,2% през тази.
Това не означава да се отхвърлят сведенията за недостиг на работна ръка и по-високи оферти за заплащане в някои сектори, като например хотелиерството и ресторантьорството, където отварянето на икономиката означава, че голям брой хотели, ресторанти, кръчми и барове се опитват да наемат персонал.
Някои потенциални работници все още се притесняват от вируса (и не неоправдано: готвачите са сред десетте професии с относително висока смъртност при мъжете от Covid-19). Други се опасяват, че могат да бъдат пуснати принудително в отпуск или съкратени, ако има ново затваряне.
Работници от чужбина, които са се прибрали у дома, за да бъдат със семействата си, може да се притесняват да се върнат заради евентуална карантина. Хората преценяват тези рискове спрямо потенциалните ползи: средното заплащане в хотелите и заведенията е по-ниско от всеки друг сектор - само 8,64 британски лири през 2019 г., а около една пета от работниците са на договори без гарантирани работни часове.
Някои работодатели сами си затрудниха живота. Смисълът на щедрата схема на Обединеното кралство за платени отпуски беше да се поддържа връзката между работодатели и служители, за да се избегнат масови съкращения и последваща борба за наемане. Но множество работодатели от гостоприемството избраха да пуснат работниците така или иначе, особено след юли, когато трябваше да започнат да допринасят за разходите по схемата.
Броят на работните места, поддържани от секторите на гостоприемството и развлеченията, е спаднал съответно с 20 и 21 процента между януари 2020 г. и април 2021 г., според Resolution Foundation (пуснатите в отпуск работници са класифицирани като работещи в тази статистика.) PizzaExpress, например, съкрати 1300 работни места през октомври, само за да стартира кампания за набиране на 1000 служители през април. Риши Сунак, британският финансов министър, не помогна, като заплаши да спре схемата в края на октомври, преди да направи обратен завой в последния момент.
Дори някои работодатели, които се възползваха от схемата за платени отпуски, имаха трудности в задържането на работниците. Един главен готвач в елитен ресторант, където салатата струва около 20 паунда, ми каза, че почти половината от кухненския персонал е напуснал. Компанията, очаквайки персоналът да бъде благодарен, че е бил в платен отпуск, е удължила работните часове след завръщането му и е отменила предварително обещаните повишения.
Борбата за готвачи и други работници може да стихне, когато икономиката се успокои и пандемията отстъпи. Но този момент трябва да служи като напомняне на работодателите, че трудът не е стока, която може да бъде набавена или захвърлена с лекота. По-скоро това е връзка с хора, която може да бъде поддържана или прахосана. Недостигът на работници не е проблем за решаване, а урок, който трябва да се научи.