Всеки, който се съмнява, че Федералният резерв ще се противопостави на ускоряващата се инфлация, трябва само да погледне размера на пазара на американски ДЦК, за да се успокои, пише за Bloomberg Брайън Чапата, CFA.
Индексът на потребителските цени (ИПЦ) нарасна с 5% на годишна база през май (след 4,2% през април), докато основният ИПЦ (без храните и енергията – бел. прев.) се покачи с 3,8% в най-голямото си увеличение от 1992 г. Двата измерителя надвишиха прогнозите и на месечна база, което предполага, че ценовият натиск в най-голямата икономика в света не се дължи само на така наречените базови ефекти (ниските цени веднага след избухването на пандемията миналата година – бел. прев.) Въпреки че все още е твърде рано да се каже дали ръководителите на Фед са прави, че това движение нагоре е до голяма степен преходно, цифрите дават ясно да се разбере, че централната банка ще продължи напред с разговори за това как най-добре да се намалят покупките на активи на заседанието й следващата седмица.
Макар че двойният мандат на Фед се концентрира върху максималната заетост и стабилните цени, няма съмнение, че паричната политика играе ключова роля и за способността на правителството на САЩ да поддържа постоянни бюджетни дефицити. Сега пазарът на ДЦК е в размер 21,4 трилиона долара, в сравнение с едва 2,9 трилиона долара преди две десетилетия. Въпреки това ще бъде трудно да намерите инвеститор, който е загрижен за набъбващия национален дълг, тъй като средната номинална доходност по ДЦК никога не е била по-ниска, а реалната остава дълбоко отрицателна.
В изследване на Банката за международни разплащания, публикувано през май, Рикардо Рейс, професор в London School of Economics, изложи последиците от ситуация, в която реалните лихвени проценти (r) са постоянно по-ниски от темпа на растеж на икономиката (g), който от своя страна е под пределния продукт на капитала (m). Такова е положението в САЩ. Неговият извод: „Правителството може да поддържа вечен дефицит.“
Първите три месеца на 2021 г. породиха съмнения относно трайността на този вид равновесие в САЩ, когато Фед изоставаше умишлено зад кривата на инфлацията, докато властите разгръщаха допълнителни фискални стимули. Доходността по базовите 10-годишни щатски ДЦК скочи до 1,74% към 31 март от 0,91% в началото на годината - най-лошото тримесечие за цените на американския дълг от 1980 г. 10-годишната реална доходност достигна -0,54% през март, спрямо -1,12% през януари. Макар тези нива все още да са ниски по всяка историческа мярка, траекторията изглеждаше ясна и продавачите на облигации бяха под контрол. Както каза Рейс: „Ако нетните разходи са твърде високи, цената на дълга ще бъде нула, тъй като частният сектор ще откаже да поддържа тази схема на Понци.“
Но 10-годишната доходност спадна отново под 1,5%, а реалната е -0,87%. Използвайки думите на Рейс, последните движения показват, че „балонната премия“ за американския дълг остава стабилна. Това подкрепя виждането на министъра на финансите Джанет Йелън, че президентът Джо Байдън трябва да продължи напред с плановете си за разходи от 4 трилиона долара, дори ако те доведат до инфлация, продължаваща до 2022 г. Тя добави, че ръководителите на Фед имат инструментите за справяне с всяко трайно нарастване на ценовия натиск.
06:32 | 14.09.22 г.