Дали президентството на Джо Байдън ще бъде толкова трансформиращо, колкото се надяват мнозина, предстои да разберем. Но ако се окаже, че е от онези повратни президентства в историята, като това на Роналд Рейгън или Франклин Делано Рузвелт, каква ще бъде голямата идея за икономическа политика, която произлиза от него? За Рейгън това бяха данъчните съкращения. За Байдън това вероятно ще са паричните помощи, пише за Bloomberg Ноа Смит, асистент професор по финанси от университета Стоуни Брук в Ню Йорк.
Традиционните американски програми за социално подпомагане, разработени най-вече по времето на Новия курс на Ф. Д. Рузвелт и Великото общество на Линдън Джонсън, имаха за цел да убедят нация, която беше дълбоко скептична към държавната подкрепа. Някои програми изискваха хората активно да търсят работа или влизаха в сила, едва след като те започваха да печелят някакви доходи. Други бяха ограничени до възрастните или хората с увреждания. Трети бяха обезщетения в натура като здравеопазване, ваучери за жилища и купони за храна. Всички ограничения имаха за цел да гарантират на недоверчивата общественост, че здравите и трудоспособни хора няма да хайлазуват на гърба на правителствените подаяния или да харчат държавни пари за пороци като алкохол.
Но тези предпазни мерки оставиха американската социална система в много голяма бъркотия. Програмите са толкова много, че хора, които отговарят на условията, често дори не кандидатстват. Лабиринтът от изисквания за работа и сложни стимули отблъскват бедните хора, които и без това са психически претоварени от изпитанията и неволите на трудния си живот. Мнозина остават необхванати.
В пандемията от 2020 г. обстоятелствата принудиха САЩ да опитат различен подход. Пандемичните помощи за безработица достигнаха до много по-широк кръг от населението, отколкото традиционните обезщетения, и имаше няколко кръга чекове, изпратени на всеки, който изкарва по-малко от 75 хил. до 100 хил. долара годишно. Тези парични помощи бяха невероятен успех - доходите и потреблението всъщност се увеличиха въпреки огромната вълна на безработица, а и програмите не съблазниха хората да напуснат работата си.
Сега пандемичните програми изтичат, но идеята за паричните помощи остана централен елемент от икономическите планове на президента Байдън. Най-важната от тях - месечната детска надбавка до 3600 долара на година на дете - ако стане постоянна, се очаква да намали наполовина детската бедност.
Междувременно идеята за парични помощи си пробиваше път в различни области и ъгли на политическия спектър, дори преди пандемията от Covid-10. Базовият доход бе в центъра на президентските и кметските кампании на Андрю Янг. Пилотна програма в Стоктън, Калифорния, установи, че редовните плащания в брой всъщност увеличават заетостта на пълен работен ден.