Новият подход на Федералния резерв на САЩ за управление на инфлацията, разкрит миналото лято, е много логичен: Като се стреми да постигне средно 2% - тоест, като позволява инфлацията да надхвърля тази цел, за да компенсира предишен недостиг, централната банка би трябвало да може да поддържа по-добре очакванията на хората, пише за Bloomberg Бил Дъдли, старши изследовател в Принстънския университет и ръководител на клона на Фед в Ню Йорк в периода 2009-2018 г.
За съжаление, начинът, по който Фед прилага тази дългосрочна рамка на паричната политика, вероятно ще доведе до по-волатилни лихвени проценти и по-голям риск от рецесия, посочва Дъдли.
При стария инфлационен режим Фед просто таргетираше 2% във всеки един момент и третираше пропуските като „минало“. Това създаде риска постоянното неизпълнение на целта да кара хората да очакват по-ниска инфлация - резултат, който би ограничил способността на централната банка да се бори с рецесиите чрез понижаване на лихвените проценти. Ако например хората очакваха 2% инфлация, тогава нулевата номинална ставка по федералните фондове би била еквивалентна на реална (коригирана с инфлацията) лихва от минус 2%. Ако обаче хората очакваха само 1% инфлация, тогава отрицателнта реална лихва на Фед би била не по-ниска от минус 1%.
Ограниченото пространство за маневри заплашваше да остави Федералния резерв закрепостен на нулевата долна граница - проблем, с който Японската централна банка се бори от десетилетия.
Таргетирането на средна инфлация помага за решаването на този проблем. Обещавайки компенсация за предишно неизпълнение на целта, Фед насърчава хората да не намаляват инфлационните си очаквания, понижавайки риска от резултат в японски стил.
Ако ангажиментът на централната банка вдъхва доверие, тя би трябвало да поддържа очакванията за по-стабилни през целия икономически цикъл. Проблемът е, че Фед приложи новата стратегия по ненужно екстремен начин.
Ръководителите на американската централна банка посочиха, че няма да повишават краткосрочните лихвени проценти от сегашното им почти нулево ниво, докато не бъдат изпълнени три условия: заетостта да достигне максималното устойчиво ниво, инфлацията да стигне 2% и да се очаква тя да остане над 2% за известно време. Това означава, че монетарната политика ще остане хлабава, докато не започне прегряването. Охлаждането ще наложи Фед да повишава лихвите много по-бързо и повече, отколкото ако би започнал повишенията по-скоро.
Резултатът ще бъде по-голяма волатилност в краткосрочен план и по-голяма опасност от твърдо икономическо приземяване, смята Дъди. Закъснението вероятно ще тласне нивото на безработица значително под нивото, съответстващо на стабилна инфлация, увеличавайки шансовете Фед да се нуждае от достатъчно затягане, за да изтласка нивото на безработица нагоре с повече от 0,5 процентни пункта.
През последните 75 години, всеки път, когато безработицата се е повишавала с толкова, е настъпвала пълномащабна рецесия, заедно с много по-значително увеличение на равнището на безработицата.
Новата рамка не изисква Фед да поема толкова големи рискове. Вместо това ръководителите му можеха да определят условия, които позволяват на централната банка да започне да повишава лихвите по-рано и по-постепенно без това да е в противоречие с целта за средна инфлация от 2%. Те направиха избор, който може да е привлекателен сега, защото дава по-голям тласък на икономика, възстановяваща се от пандемията. Тази полза ще доведе до потенциално висока цена по-късно - компромис, на който Фед трябва да обърне по-голямо внимание.
22:02 | 11.09.22 г.