Икономистът, който обяви инфлацията за мъртва, сега очаква завръщането ѝ

Четвърт век след като обяви смъртта на инфлацията, икономистът Роджър Бутъл забелязва признаци на нейното възраждане. Започват да се формират "джобове" на ценови растеж - от цените на употребяваните автомобили до дървесината, тъй като светът се възстановява от пандемията на коронавируса. Това тласна разходите по заемите на финансовите пазари в големите икономики до многогодишни върхове. И макар че повечето централни банкери изглеждат уверени, че по-високите ръстове са преходни, някои икономисти бият тревога.

Сред тях е Роджър Бутъл, основател на Capital Economics и автор на книгата от 1996 г. „Смъртта на инфлацията: оцеляване и процъфтяване в нулевата ера“. Тогава той твърди, че десетилетията на трайно високи нива са приключили.

Въпреки че все още не очаква завръщане към онази епоха, в интервю за Bloomberg Бутъл твърди, че светът е на прага на нова повратна точка. Разговорът е съкратен и редактиран за по-голяма яснота.

През 90-те години посочихте началото на нова ера за инфлацията. Мислите ли, че това е началото на друга основна промяна?

- Трябва да кажа, че е началото на основна промяна. Това не означава, че ще се върнем към силните инфлационни условия от 70-те и началото на 80-те години. Но най-малкото мисля, че сме в края на криптодефлационния период, в който сме през последните няколко години.

Опасността от дефлация отмина и рисковете определено се наклониха в другата посока. Колко висока ще бъде инфлацията и за колко време, това е спорно. Но аз самият нямам много съмнения, че е настъпила основна промяна.

Какви са общите тенденции в бъдеще?

- Трябва да правите разлика между две ключови влияния и след това да отчетете и политиката, така че има три неща за разглеждане. Първото е от страна на предлагането - фактори на разходите и институционални фактори.

След това глобализацията, сривът на профсъюзите и засилването на конкуренцията - всички онези неща, които според мен действаха като обратен петролен шок, представляваха серия от ценови шокове в посока надолу. Все още има възможност някои от тези неща да се появят и продължат. Но приливът се обърна и рисковете са в обратната посока.

Има ли някакви конкретни области, които пораждат безпокойство?

- Ако трябва да заложа парите си на един-единствен фактор, който ще увеличи разходите през следващите години, бих казал, че това е акцентът върху околната среда и по-конкретно стремежът към въглеродна неутралност. Това ще доведе до цяла поредица от разходи и увеличение на цените в цялата икономика.

Вторият елемент е търсенето. В ерата преди слабата инфлация за централните банкери и учените беше обичайно да игнорират напълно институционалните фактори от страна на предлагането като съвсем без значение - всичко е свързано с парите. Когато погледнете факторите на търсенето, това е доста поразително. Навлизаме в период, когато търсенето ще бъде силно. Имаме това задържано търсене заради Covid. Има хора с много пари.

Смятате ли, че известна степен на самодоволство се прокрадва сред централните банкери?

- Не съм сигурен, че самодоволство е съвсем правилната дума. Мисля, че това е свръхоптимизъм по отношение на инфлацията, но по две точки. Едната е, че няма да се покачи толкова много, поне не устойчиво. И втората е, че ако се случи, както и когато имат нужда, ще могат да я овладеят.

Централните банкери имат естествена склонност да отлагат и мислят, че всичко ще се нареди. Мисля, че всъщност заключението трябва да е точно обратното. Поради опасността от голямо покачване на лихвените проценти те трябва да започнат да повишават лихвите, увеличавайки ги по-рано и придвижвайки се с малки стойности, за да достигнат някъде близо до по-нормално ниво, вместо принудително да се озоват в него.

Колко високо според вас може да достигне инфлацията във Великобритания?

- Непосредственото покачване на инфлацията вероятно ще достигне 3%, може би дори малко повече от това. Има хора наоколо, които говорят за двуцифрени стойности - не мисля, че има такава вероятност. Не знаем много отвъд това. Но ако лихвените проценти не бъдат затегнати, е възможно нивото на инфлация да започне да се вгражда в системата и наистина би могло да представлява основата за по-нататъшно ускоряване.

Станахме свидетели на спорове дали ще видим завръщане към инфлацията от 70-те години. Мислите ли, че това е правилно сравнение?

- Не, сравнението със 70-те години не е добро. Ако разгледате дългосрочната история на инфлацията, а аз съм разгледал данните за Великобритания от 13-ти век насам, никога няма да получите продължителен период на инфлация от вида, който имахме през 70-те години. Има наистина инфлационни взривове, обикновено последвани от много по-слаби темпове или дори дефлация.

70-те години бяха специални. Първо, започнаха с доста високо базово ниво на инфлация. И тогава се появиха няколко шока, два шока с цената на петрола. Настройките на паричната и фискалната политика бяха изключително разхлабени. И всичко това в институционален контекст, благоприятстващ инфлацията - много мощни синдикати, мощни корпорации, висок процент на публична собственост в тази страна и много други.

По-близко сравнение е с 50-те и 60-те години, преди инфлацията да излети в края на 60-те. След това преминахме през продължителен период, който по това време изглеждаше с доста висока инфлация - впоследствие разбрахме, че не е така.