Миннодобивните компании обличат зелени дрехи, за да привличат инвеститори

Миннодобивните компании се опитват да се възползват от потоците от пари, насочени към зелени инвестиции, като рекламират производството на материали, които се използват при изграждането на вятърни турбини, електропроводи и батерии.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочва в доклад през май, че макар добивът на въглища да се очаква да намалее драстично през следващите години, „добивът на полезни изкопаеми, необходими за енергийните преходи, се увеличава много бързо“ в глобалната икономика, фокусирана върху намаляването на въглеродните емисии, пише Wall Street Journal.

Търсенето на литий, използван в батериите например, се очаква да се увеличи с 30 на сто до 2030 г., според МАЕ. Кобалтът и никелът също ще са необходими за батериите, докато медта ще се използва при далекопроводите, електрическите превозни средства и вятърните турбини.

„Металите са в основата на новата икономика, те са ключови за прехода към нови технологии, електромобилите, съхранението на енергия“, изтъква Марк Уейд Allianz Global Investors. 

Преходът към декарбонизирано общество и значението му както за търсенето, така и за предлагането на продуктите на миннодобивните компании, се превръща в определящ въпрос за настоящето, казва от своя страна главният изпълнителен директор на Anglo American PLC Марк Кутифани. Неговата компания „ще бъде част от решението", като предостави суровините, необходими за прехода към по-чиста енергия, добавя той.

Миннодобивните компании се опитват да се разграничат от производителите на изкопаеми горива. Петролните гиганти Exxon Mobil Corp. и Royal Dutch Shell PLC претърпяха в края на май поражения от екологични групи и инвеститори, притискащи компаниите да се ангажират по-сериозно с борбата срещу глобалното затопляне. Натискът показва колко драстично се променя пейзажът, тъй като производителите на петрол и газ са подложени на наблюдение не само от природозащитниците, но и от големите инвеститори, които все повече пренасочват капитал към проекти за възобновяема енергия.

Според Moody’s потенциалът за по-строги действия, свързани с климата и емисиите, може да доведе до по-високи капиталови разходи и до намален достъп до капитал за петролните компании.

Миннодобивният бизнес е изправен пред подобни рискове. Той е енергоемък, с огромен отпечатък върху околната среда. Компаниите често използват токсични химикали за обработката на суровини, докато отпадъците се съхраняват около гигантски, потенциално нестабилни язовири. Въглищата, използвани за производство на електроенергия, са един от основните фактори зад глобалното затопляне.

Това кара някои инвеститори да се отдръпнат от сектора, коментира Даниеле Чигумира, анализатор в Bernstein Research, която отговаря за екологичното, социално и корпоративно управление (ESG) . Според нея някои инвеститори, които преди няколко години са потърсили нейния съвет, вече са спрели да инвестират в миннодобивни компании.

Идеята на ESG е чрез него бизнесът да генерира силна възвръщаемост, създавайки стойност за всички заинтересовани страни – от служителите и клиентите, до доставчиците, обществото и околната среда, а не само за инвеститорите.

ESG се превръща в голям проблем за миннодобивната индустрия, тъй като все повече инвеститори влагат своите средства в подобни инициативи. Почти 3 на всеки 10 долара от глобалните капиталови потоци са насочени към ESG фондове от началото на годината, според изчисления на Bank of America. Управляваните от тези фондове активи възлизат на 1,4 трлн. долара през април, което е почти двойно спрямо данните преди година.

Glencore е сред миннодобивните компании, които се възползват от манията около чистата енергия. Дружеството е един от най-големите производители на термални въглища в света, които се използват за горене в електроцентралите, но също така е и най-големият производител на кобалт в глобален план, като металът намира приложение при производството на батерии.

Glencore „е готова да подкрепи прехода към нисковъглеродна икономика и да осъществи амбицията си за нулеви емисии до 2050 г.“, заяви изпълнителният директор Айвън Глазенберг през февруари. 

Според RBC Capital Markets Glencore добива и мед в Чили и Демократична република Конго. Електрическите превозни средства използват три пъти повече мед, отколкото автомобилите, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Очаква се търсенето на мед за електрически превозни средства да нарасне до 6% от глобалното търсене през 2030 г. спрямо около 1% през 2020 г., изчислява RBC.

Glencore обаче има някои значителни препятствия, свързани с ESG, особено по отношение на своите въглищни операции. Компанията споделя, че планира с течение на времето да прекрати производството на въглища, но признава, че процесът може да отнеме десетилетия.

Нейните операции в Конго са обект на разследване. През 2018 г. компанията разкри, че американското Министерство на правосъдието разглежда различни сигнали за подкупи от страни като Венецуела, Нигерия и Конго.

Според Чигумира подобни проблеми и експозицията на Glencore спрямо въглищата сигнализират на инвеститорите с фокус върху ESG, че компанията не е подходяща за влагането на техния капитал.

Сред големите миннодобивни компании въпросните инвеститори предпочитат най-вече Newmont Mining - златодобивна компания, която според Чигумира залага на ESG факторите от години.