Един от най-големите въпроси, надвиснали над американската икономика в момента, е дали правителството харчи твърде много пари. Някои изтъкнати икономисти предупреждават, че е време да натиснем спирачките, пише Ноа Смит за Bloomberg.
Пандемичният пакет от помощи на Джо Байдън в размер на 1,9 трилиона долара последва друг такъв на стойност 3,1 трилиона долара през 2020 г.; а сега президентът планира поне две нови големи фискални инициативи - за инфраструктура и заетост. Някои икономисти се притесняват, че това е твърде много и че по-високите данъци няма да могат да покрият всички нови разходи. Ако е така, и Федералният резерв реши да поддържа лихвите ниски, резултатът може да бъде ускоряване на инфлацията.
Но преди да се разтревожите твърде много, не забравяйте, че макроикономиката е трудна дисциплина и дори експертите не знаят много за това как работи икономиката. Така че, макар определено да трябва да следим интуицията на икономистите по отношение на държавните разходи, инфлацията и безработицата, ние също трябва да имаме предвид, че техните изказвания са далеч от окончателни.
Да вземем например неотдавнашна поредица от туитове на бившия председател на Икономическия съвет към президента Джейсън Фърман, в които той заяви, че повечето икономисти, с които говори, смятат, че пандемичният пакет на Байдън е твърде голям.
Разбира се, това може да не е консенсусът сред икономистите; то може просто да отразява мисленето на набор от икономисти от кръга на Фърман. Но да предположим, че това наистина е консенсусът в академичните среди. Трябва ли да се притесняваме?
Нека поговорим за това. Първо, важно е да осъзнаем, че за разлика от инженерите или дори метеоролозите, икономистите всъщност нямат теории, които да предсказват неща като инфлация или безработица с каквато и да е надеждност. Най-сложните академични модели за прогнозиране могат да дадат само неясна представа за това как ще изглежда икономиката след три месеца, като обикновено дори са по-лоши от по-прости модели, които студентите могат да конструират и изпълнят за няколко минути. Така че, макар теоретично да е възможно тези модели, които не могат да прогнозират бъдещето, все пак да предскажат ефектите от държавната политика, това е много малко вероятно.
Така че икономистите нямат кристална топка. Това, което имат, са знанията, натрупани от прекарването на много време в проучване на икономическа статистика, изучаване на историята и четене на новините. Така че какъвто и алгоритъм за машинно обучение да съществува в главата им, той има много повече опит и много повече данни от този на обикновения човек, което дава на икономистите по-добра проницателност.
Има някои доказателства, че това важи поне за икономистите от Федералния резерв. Редица проучвания показват, че прогнозите от Зелената книга на Фед превъзхождат други методи за прогнозиране, както и икономистите от частния сектор, що се отнася до прогнозиране на инфлацията. Това може да се дължи на по-добрата интуиция на икономистите от Фед, или - по-вероятно - на това, че те имат достъп до по-добри данни от всеки друг. Ако е последното, това означава, че учените, които нямат достъп до данните на Фед, са в неизгодно положение.
Можем също така да разгледаме Панела на икономическите експерти на САЩ, ръководен от Инициативата за глобалните пазари (IGM) към Чикагския университет. Това е редовно проучване сред водещи академични икономисти по различни въпроси на политиките. Поглеждайки назад към 2012 г., например, можем да видим, че икономистите като цяло не са се притеснявали твърде много, че третият кръг от количествено облекчаване (QE) на Фед ще доведе до значителна инфлация през следващите пет години. Цените всъщност се понижиха.
Но за отбелязване е колко несигурни са били икономистите! Въпреки че два предишни кръга на QE очевидно не бяха успели да предизвикат инфлация, по-малко от половината от анкетираните казаха, че резултатите ще са същите през 2021 г. Така че интуицията на икономистите тук не получава висока оценка.
Също така, икономистите понякога променят мнението си доста решително по основни въпроси. През 2013 г. проучването на IGM установи, че 34% от водещите икономисти смятат, че федералната минимална заплата от 9 долара на час значително ще намали заетостта на работниците с ниски заплати. Но през 2015 г. само 26% се съгласиха, че минимална заплата от 15 долара значително ще навреди на тази заетост. Към 2020 г. пък този дял се покачи до 40%!
Минималната работна заплата е един от най-основните, класически въпроси на икономическата политика; ако възгледите на икономистите за нея се менят по този начин, това означава, че тяхната интуиция не е твърдо установена.
Така че, макар да е добре да получаваме податки от икономистите по въпроси като този дали Байдън харчи твърде много, важно е да не ги приемаме като евангелие. Макроикономиката е толкова сложна по своята същност материя, че дори най-добрите експерти често са слепците, водещи слепите. Ако Фърмън е прав за консенсуса в академичните среди, това би означавало, че Байдън трябва да бъде малко по-предпазлив по отношение на дефицитните разходи, но само малко.
09:38 | 13.09.22 г.