Икономическата цена на Covid-19 е безпрецедентна и би била още по-голяма, ако правителствата не се бяха намесили, за да направят „каквото е необходимо“. Но след като светът излиза от здравната криза, възниква въпросът: кой плаща сметката, пише за Financial Times Джоузеф Стиглиц, професор в нюйоркския Columbia University и Нобелов лауреат за икономика.
Въпреки всички пречки отговорът на администрацията на Байдън е ясен: най-богатите граждани и големите корпорации трябва да платят по-голям дял. Американският президент планира да премахне много от данъчните съкращения от епохата на Тръмп, да повиши корпоративния данък у дома на между 25 и 28 процента, като предложи и глобална минимална ефективна данъчна ставка от 21 процента. Той поведе борбата срещу „надпреварата към дъното” в корпоративното облагане.
Човек би очаквал поне толкова силен отговор и от Европа. Предложенията на Байдън за облагане на мултинационалните компании обаче първоначално получиха хладна реакция от правителствата на ЕС.
Това е още по-разочароващо, тъй като от години ЕС е в челните редици на настояването за по-справедлива глобална данъчна система. Европа е източникът на голяма част от енергията зад така наречения проект BEPS, който се опитва да ограничи отчитането на печалби в юрисдикции с ниски данъци. ЕС също така поведе в областта на разкриването на информация от юрисдикциите с корпоративна тайна и действа като първопроходник по отношение на регистрите на реалните собственици, за да се разкрие кой стои зад фиктивните компании.
Но не е късно за европейските държави да поемат инициативата и да се ангажират с амбициозен глобален минимален ефективен корпоративен данък. Независимата комисия за реформа на международното корпоративно облагане, на която съм член, поддържа ставка от 25 процента. Налагането на 21 процента, както първоначално администрацията на Байдън предложи за чуждестранните печалби на американските мултинационални компании, би било голяма стъпка в правилната посока, която е компаниите да плащат справедливия си дял. Това може да генерира значителни глобални приходи, поне равни на 240-те млрд. долара, които не се плащат годишно, но може да се достигне дори до 640 млрд. долара, според скорошно проучване.
Мултинационалните компании вече предприемат контраатака. Но аргументът им, че това би обезсърчило инвестициите, е измамен. Корпоративният данък е налог върху чистата печалба след приспадане на труда и капитала. Основен принцип в икономиката е, че подобни данъци не обезсърчават инвестициите.
Въпреки че все още се стремят към 21 процента, САЩ наскоро призоваха за глобален минимум от най-малко 15 процента, за да убедят всички 139 държави, договарящи се под „всеобхватната рамка“ на ОИСР, да се съгласят с такава ставка. Тук се включват страни като Ирландия, които до момента не са склонни да се изправят пред реалността, че светът повече не може да толерира данъчните убежища. Изглежда, че международната общност се стреми към този консенсус – повече от 12,5%, за които компаниите настояваха преди година, но не много.
За това е нужно глобално лидерство. Финансовите министри на страните от Г-7 се срещат в петък в Лондон. Това е възможност за водещите европейски икономики да нанесат исторически удар на избягването на данъци от мултинационалните компании.
Водещите европейски държави трябва първо да се присъединят към САЩ, за да убедят останалите държави, водещи преговори в рамките на ОИСР, да приемат праг от най-малко 15 процента. Това трябва да бъде придружено от ангажимент за премахване на вратичките и за преразглеждане на ставката нагоре, ако резултатът не е значително увеличение на данъчните приходи.
Опасението е, че глобалният минимум ще се окаже глобален стандарт, а реформата, която имаше за цел да гарантира, че мултинационалните компании плащат справедливия си дял, в крайна сметка ще направи точно обратното. Развиващите се страни, които разчитат относително повече на корпоративния данък като източник на държавни приходи, ще бъдат сред големите губещи, както и малките и средните предприятия в развитите страни, които все още ще плащат пълната местна ставка.
Преди всичко е от решаващо значение държавите, като големите европейски, да поемат по-амбициозен ангажимент, както правят САЩ, за надхвърляне на този глобален минимум. 21% минимален данък, възприет от Г-7 (и още по-добре от Г-20 това лято), съчетан с широкото приемане на такъв от 15 на сто от другите страни, би гарантирал, че болшинството от корпоративните печалби по света ще могат да осигурят приходите, които са крайно необходими с излизането от пандемията.
Лидерите на Г-7 могат или да бъдат сила за промяна, или да затвърдят статуквото. САЩ направиха правилния ход. Сега е ред на Европа да вземе насериозно своите отговорности и да гарантира, че победителите от глобализацията допринасят за благосъстоянието на бъдещите поколения.