Ръстът на цените в Китай може да е проблем за света

Китай има свой проблем с инфлацията и той би могъл да засегне останалия свят, пише Джон Отърс за Bloomberg.

Последното PMI проучване в страната сред мениджърите по доставките показа, че броят на тези от тях, които са загрижени за растящите цени на компонентите, е най-високият от десетилетие.

За разлика от предишните периоди на силна инфлация при цените на производител обаче този път все още няма особено нарастване на потребителските цени. Разликата между двата вида цени е най-високата от началото на 90-те години. 

Тази ситуация може да се развие само по два начина. Или компаниите ще могат да увеличат цените, което означава по-висока инфлация на потребителските цени с течение на времето (класически тласък на разходите), или те могат да поемат по-високите входящи разходи и да претърпят спад в печалбите.

Нито една от двете опции не е привлекателна. Не би трябвало да е изненадващо обаче, че цените се покачват: Миналата година се наблюдаваше огромно търсене в Китай на индустриални метали, тъй като партията натисна обичайните педали, за да разпали растежа.

Измерено чрез консумираните количества метали това беше бум дори по-голям от изобилното харчене, с което Китай извади себе си (и голяма част от останалия свят) от световната финансова криза през 2009 г.

Как биха могли китайските власти да се справят с тази ситуация? Един логичен подход би бил да се опитат да ограничат спекулациите със суровини, което те направиха наскоро.

Друг би бил да оставят местната валута да поскъпне. Това би намалило цените по вноса и по този начин би понижило инфлацията. По този начин страната ще привлече средства и стоки. През последната година има драстично покачване на юана, въпреки че глобалната икономическа ситуация остава волатилна и несигурна. В предишни времена на засилено икономическо напрежение властите предпочитаха да поддържат валутата стабилна.

При равни други условия по-силният юан означава по-слаб щатски долар, с всичко, което произтича от това. Най-важното е, че засега това би могло да вещае период, в който Китай изнася инфлация за останалия свят, точно както изнасяше дефлация през 1990-те и 2000-те години, когато навлизането на работната сила на страната на световния пазар при изкуствено евтин юан помогна да се ограничат цените навсякъде другаде.

Проблемът с по-силната валута би бил конкурентоспособността, а скорошното обявяване от Пекин, че банките трябва да увеличат размера на чуждестранната валута, която държат в резерв, прилича много на сигнал, че властите биха искали поскъпването на юана да престане. Също така съвсем не е ясно, че властите са наясно със себе си по този въпрос - Китай може да действа като монолит в краен случай, но зад кулисите има много разногласия, които останалите не успяваме да видим.

По какъв друг начин бихме очаквали китайското ръководство да реагира? Все пак, както посочва Луис Гейв, настоящите лидери са прекарали младостта си под управлението на Мао Дзедун и са изпълнени с марксистката ортодоксалност. Контраинтуитивно, това може да ги накара да се стремят да избегнат ускоряващата се инфлация.

„Всички китайски лидери са отгледани в „марксистката църква”. И първият принцип на тази религия е, че историческите събития са предизвикани от икономически сили (а не от индивиди или идеи), като инфлацията е сред най-мощните.

Според Карл Маркс Луи XVI щеше да запази главата и трона си, ако не беше ускорената инфлация на цените на храните в годините преди френската революция от 1789 г. А за китайските технократи размириците на площад Тянанмън от 1989 г. са се случили само защото по това време инфлацията е била над 20%."

Следващият скок на инфлацията е в средата на 90-те години, когато Дън Сяопин избира политика на агресивен растеж чрез девалвация на юана. Оттогава насам контролът над инфлацията, на фона на впечатляващ в исторически план растеж, е забележителен. И той сочи, че китайските лидери наистина много искат да избегнат ръста на цените.

На тази основа Китайската народна банка е новата Bundesbank, посветена на изкореняването на инфлацията, когато всички останали централни банки са по-толерантни. Погледът към промяната в агрегата M2 - широка мярка за паричното предлагане - в сравнение със САЩ, също предполага нещо като разменяне на ролите.

Не е изненадващо, че паричното предлагане нараства много по-бързо в Китай през по-голямата част от последните 25 години, тъй като икономиката му расте много по-бързо. Заслужават внимание пиковете през 90-те години на миналия век (когато китайският експортен модел на растеж набираше скорост) и отново през 2009 г. (когато Пекин направи всичко възможно, за да изведе икономиката от кризата).

Но е забележително, че случилото се в САЩ за справяне с Covid-19 беше почти толкова драматично. Междувременно относителният консерватизъм на монетарната реакция на Китай беше изненадващ през целия пандемичен период. Това отново предполага, че ръководството ще продължи да избягва инфлацията.

Значението за западния свят би било двойно. Първо, ако Китай е по-малко ентусиазиран вносител, това може да означава по-бавен глобален растеж. И второ, ако изнася инфлация, както някога изнасяше дефлация, това създава много отчетлив допълнителен проблем за останалия свят.