Кешът скоро може да се превърне в единственото убежище за инвеститорите

Нека бъда честен. Единствените „облигационни крале и кралици” през последния половин век, откакто кредитът беше освободен от златния му стандарт в началото на 70-те години, бяха председателите на Федералния резерв, пише за Financial Times Бил Гроус, филантроп и съосновател на гиганта в управлението на активи Pimco, който дълго време беше известен с това прозвище.

Никога не е имало инвеститор, който да може да движи пазарите на облигации, с достатъчно голям портфейл, за да окаже въздействие върху цените. Председателят на Фед, въоръжен с долара като световна валута, седи на паричния трон през последните 50 години.

Сега този крал е Джей Пауъл, затрупан от уникални пандемични обстоятелства, които ме карат да се чудя дали той е сменил консервативното си одежди и вече е разгърнал потенциала за хаотични бъдещи икономически и пазарни резултати.

Разбира се, той е свързан повече от всякога с Министерството на финансите и е принуден да се съобразява с мирновременни дефицити с невъобразими размери. Това, че тези фискални и монетарни монарси имат логични намерения не е под съмнение - връщането на икономиката към 3% реален растеж и 2% инфлация е тяхната цел. И все пак, как Пауъл (и Вашингтон) ще стигнат до там и колко време ще държат „педала до ламарината“?

Подозирам, че фискалните програми за 5 трлн. долара и настоящият монетарен пакет от близо нулеви краткосрочни лихви и покупки на облигации за 120 млрд. долара месечно ще вдигнат растежа, инфлацията и финансовите пазари далеч отвъд разумните цели, като в крайна сметка ще застрашат нормалността след Covid-19 .

Дори ентусиастите относно политиката на Фед трябва да се замислят дали стотиците криптовалути или бумът на компаниите за придобиване със специално предназначение (SPACs) са резултат от продължаващи финансови иновации или продукт на евтин и изобилен кредит, изискван от дефицитните разходи и приспособим председател на Фед.

Пауъл дори няма да си зададе въпроса, докато Ковид не е под по-голям контрол и заетостта не се върне към историческите норми. Но безработицата може никога да не се върне до 4%, предвид радикалните промени с дистанционната работа и подобните на Zoom технологии.

Историческият модел на Фед за „норма на безработица, при която инфлацията не се ускорява“ не може да бъде надежден ориентир за бъдещите промени в политиката. И колко дълго финансовото министерство може да продължи да изисква почти безлихвено финансиране от Фед за дефицити от порядъка на 2, 3 или 4 трлн. долара без да потопи долара? Ако още бяхме в златен стандарт, резервите на САЩ отдавна щяха да бъдат изчерпани, което би означавало фалит на световната резервна валута.

Много наблюдатели се чудят как финансовото ведомство на САЩ и други глобални суверени могат да търгуват при доходности, които са толкова ниски, а в някои случаи и отрицателни.

Понастоящем 5-годишните държавни ценни книжа на САЩ носят едва 0,80%, не много в свят, където инфлационните очаквания за същия период са над 2,5%. Това означава отрицателни реални доходности. 5-годишните щатски ДЦК, защитени от инфлацията (TIPS), сега се търгуват с доходност от близо минус 2%.

Част от обяснението се крие в по-малко атрактивната (номинална – бел. прев.) доходност на местния държавен дълг за чуждестранните институции (минус 0,5 на сто в Германия, например).

Дори американските инвеститори обаче вярват, че 10-годишните щатски държавни облигации, с доходност от 1,65%, могат да им донесат обща възвръщаемост от 2,40% или повече, поради поскъпване на ценните книги с наближаването на падежа им. А и Фед купува ДЦК за повече от 1 трлн. долара годишно.

Такива спекулации обаче зависят от стабилността на долара и ангажимента на Пауъл да запази непроменени краткосорчните лихви в обозримо бъдеще. В даден момент през следващите няколко месеца надеждите за това вероятно ще избледнеят, тъй като инфлационният натиск създава нарастващи ценови рискове и за ДЦК, и за акциите.

Фед не може дълго да поддържа текущите лихвени проценти и да разширява собствения си баланс, и следователно частните банкови резерви, с темп от 120 млрд. долара месечно.

10-годишните щатски ДЦК влязоха в категорията на „рисковите“ активи преди няколко години. Акциите с оценки, подкрепени от ниските доходности, сега влязоха в същата категория, независимо от потенциала за растеж през 2021 и 2022 г. Кешът беше избягван години, но скоро може да е единственото убежище за инвеститорите, преситени отвъд разумното от постоянно ниски доходности и подкрепящи облигационни крале и кралици.