Да кажем, че сте безработен и ви предложат 15 долара на час, за да работите на 40-часова седмица като началник смяна в обект на McDonald’s в САЩ. Това ще ви носи 600 долара на седмица. Няма да забогатеете, но не е мизерно. Така че при равни други условия, ако се нуждаете от работа, вероятно бихте приели тази оферта. Но какво ще стане, ако някой ви предложи повече (може би 650 долара седмично), за да си стоите вкъщи. Предполагам, че ще се замислите, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.
Това може да е част от обяснението на проблема, който американските компании имат с наемането на персонал в момента. През по-голямата част от последните 18 месеца правителството на САЩ не само изплати еднократни помощи за стимулиране на населението, но също така осигури силно завишени обезщетения за безработица – в продължение на 39 седмици, а не на 26 както преди. Средното седмично обезщетение за безработица в страната вече надхвърля 600 долара, като някои щати плащат над 700.
Условията вече не са толкова добри, колкото в по-ранната част на пандемията, когато средният процент на заместване (процентът от доходите ви, компенсиран при безработица) се увеличи от 48% до 145%, но все още дават повод на много хора да решат, както се изразяват от Intertemporal Economics, че „очакваният доход от заетост е по-малък от държавните трансфери плюс стойността на свободното време“.
Това може да е особено вероятно, когато се добави пандемичният буфер от спестявания, който домакинствата натрупаха - пари, които им позволяват да изчакат удобен момент за връщане на трудовия пазар. Тук може да има и краткосрочен ефект на богатството: ако цената на къщата ви се е повишила с 10 процента, може да почувствате по-малък дългосрочен финансов натиск. Отбележете, че малко по-висок процент от американците заявиха, че се чувстват финансово сигурни през 2020 г., отколкото през 2019 г.
Цифрите показват резултата от всичко това - липса на предлагане на пазара на труда. От априлските данни за заетостта се видя, че хората, които се връщат на работа са със 75% по-малко, отколкото очакваха повечето анализатори. Това не може да бъде отчетено като проблем на търсенето - има много свободни работни места.
Има и други въпроси - помислете за здравето (кой иска да напуска дома си неваксиниран?) и за грижите за децата (не всички американски училища са отворени). Всичко е логично (има причина, поради която около 60 процента от търсещите работа искат тя да е дистанционна), но ролята на увеличените обезщетения и пандемичните спестявания не може да се омаловажава.
Всичко това е трудно да се измери по време на пандемията. Но има сериозен обем изследвания, които сочат, че колкото повече плащате на хората, за да не работят, толкова по-малко те работят, като скоро ще разберем дали това ще важи и след коронавируса.
Както посочва Capital Economics, някои щати на САЩ сега са се отказали от разширените федерални програми („стимулите за работа имат значение“, казва губернаторът на Монтана), което може да обясни скорошния „по-бърз спад в исковете за обезщетения при безработица“.
Всичко това може да изглежда очевидно, но то е проблем за тези, които вярват в универсалния базов доход (УБД) - и които смятат, че пандемията трябва да бъде катализаторът, ускоряващ неговото въвеждане в развитите страни.
Основното допускане зад УБД е, че ако успеете да намерите пари в брой, за да осигурите на всички безусловен доход за да покриване на основните им нужди, те ще станат по-щастливи, по-здрави, по-продуктивни и - най-важното - по-малко вероятно безработни.
Това е прекрасна идея, но освен съвсем очевидния проблем с разходите, тя е спорна: имаше много малки експерименти, нито един от които не даде доказателства, че тя работи.
Можете да кажете, че „истински УБД“ никога не е опитван: повечето експерименти са по-скоро свързани с предлагането на гарантиран минимален доход на ограничен брой хора. Или пък да посочите, че когато става въпрос за безвъзмездни помощи времевият хоризонт може да е от голямо значение. Ако знаете, че ще получавате по 600 долара месечно в продължение на три месеца, може да изберете да си почивате. Ако знаете обаче, че ще е завинаги, със сигурност е по-вероятно да изготвите дългосрочен план за кариера.
Определено обаче не може да се твърди, че сега имаме повече доказателства, че УБД би бил добър за заетостта, отколкото преди две години. Някои от феновете му могат да кажат, че това няма значение: има направление, което смята, че автоматизацията ще унищожи пазара на труда, превръщайки УБД просто в средство за по-добро свободно време.
Но едно нещо, на което ни научи пандемията, е, че ако предоставите на хората финансовата подкрепа, която им позволява да спрат да се трудят, голяма част от тях вероятно ще го направят. И това не помага на никого в дългосрочен план. Просто попитайте 44-те процента от малкия бизнес в САЩ, които казват, че не могат да намерят никого за работните места, които предлагат.