Над 85% от централните банки в света работят върху свои дигитални валути (CBDC), според Банката за международни разплащания. Китайската народна банка (PBOC) вече въведе цифров юан, а Европейската централна банка иска да пусне дигитално евро до 2025 г. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви наскоро, че централната банка на САЩ това лято ще се фокусира върху изследване относно цифрова валута. Английската централна банка също разглежда въпроса, пише Алберто Гало за Bloomberg.
CBDC имат потенциала да революционизират монетарната политика. Вместо да представляват алтернатива на националните парични системи, така наречените GovCoins ще отразяват фиатната валута на всяка държава, използвайки блокчейн технологията, за да засилят надзора на централната банка.
Архитектурата на CBDC ще определи колко информация ще имат централните банки за отделните транзакции. На теория дигитален долар, използващ блокчейн, може да предостави самоличността на всеки купувач и продавач в транзакция, като осигурява на Фед данни в реално време за отделните „портфейли“. Това може да даде на Федералния резерв способността да поддържа различни лихвени проценти за различните икономически сектори или региони, вместо да разчита на търговските банки за предаване на политикaта. PBOC, която определя политиката с оглед отделните сектори и провинции, вече прави това чрез своя цифров юан.
Друг страничен продукт на CBDC е, че те ще доведат до по-малко банкноти в обращение, поради което ефективната долна граница на лихвите може да изчезне. В сегашната монетарна система има физически минимален лихвен процент, който показва ставката, при която за финансовите институции става по-евтино да съхраняват банкноти, вместо да ги депозират в централната банка. През 2016 г. се заговори, че германският кредитор Commerzbank проучва възможността да складира милиарди в своите трезори, за да избегне отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ. Тази физическа граница вероятно е около минус 1%. Но ако CBDC изцяло заменят банкнотите, тогава централните банки могат да определят лихвите на много по-ниски нива, например минус 2% или минус 3%, ефективно налагайки данък върху вложителите и спестителите.
Една от причините централните банкери да се стремят да добавят нови инструменти на свое разположение е, че извънредните мерки, използвани след финансовата криза - като количественото облекчаване и отрицателните лихвени проценти - не успяха да обърнат дезинфлационния натиск. В същото време подобни политики облагодетелстваха собствениците на финансови активи и увеличиха неравенството в богатството, както наскоро отбеляза президентът на клона на Фед в Далас Робърт Каплан.
След две десетилетия на парична политика, базирана на финансовите активи, днешното пренасочване към инвестиции в реалната икономика е много необходимо. Както САЩ, така и Европейският съюз се опитват да разгърнат инфраструктурни планове с исторически размери, като се стремят да подхранят икономическото възстановяване, избеягвайки стагнацията и отстранявайки неравенствата. С възстановяването на растежа и инфлацията централните банки ще нормализират лихвените проценти. Процесът може да се обърка по три причини. Първо, справянето с трайната стагнация само за няколко месеца няма да бъде лесно след десетилетия политики, фокусирани върху краткосрочния растеж, а не върху повишаването на производителността.
Второ, количественото облекчаване остави компаниите и правителствата с голям дългов товар, а пазарите - с прекалено високи оценки. Сега компаниите разчитат на държавна подкрепа повече от всякога, както ЕЦБ наскоро подчерта в публикация за зомби фирмите. Актуалните модели на търговия показват, че пазарите са уязвими на промяна в лихвените проценти. Това означава, че нормализирането на монетарната политика може отново да не се случи, както стана при опитите през 2013 и 2018 г.
Трето, когато дойде моментът за намаляване на фискалните стимули, правителствата може да се затруднят да го осъществят. Както е казал прочутият икономист Милтън Фридман, няма нищо по-постоянно от временна правителствена програма. Ако правителствата не успяват да възстановят пълната заетост и да намалят неравенството, тогава вероятността от нови монетарни експерименти ще се увеличи.
В този контекст GovCoins ще бъдат динамитът в арсенала на централните банкери. Те ще позволят ускоряването на електронните транзакции и ще проследяват по-добре потока на пари в икономиката. Те може също така да прилагат стимулите по-ефективно, насочени към лица и предприятия в реална нужда. Но те биха могли допълнително да намалят разходите по държавни заеми под инфлацията - оставяйки нискодоходните дигитални пари на спестителите да „изгарят” техните виртуални джобове. Това е големият проблем, както наскоро изтъкна бившият член на управителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре.
12:45 | 14.09.22 г.