Сряда, 26 май ще влезе в историята на петролните компании като исторически ден. В лицето на Shell, Chevron и Exxon три корпорации бяха силно призовани да намалят още повече емисиите си. В случая със Shell това беше съд в Хага. В случая с американските компании Chevron и Exxon Mobil това бяха собствените им акционери.
Най-силната опозиция в борбата за опазване на климата не е походът на улицата, както във „Fridays for Future“, които направиха известна Грета Тунберг, а походът през институциите. Сега това беше демонстрирано само в рамките на един ден в два квазиреволюционни случая.
Природозащитниците бяха подкрепени от съда в Хага, където е седалището на Shell. Съдиите решиха, че петролната компания трябва значително да намали емисиите си на CO2 до 2030 г. - с 45 процента в сравнение с 2019 г. Shell трябва да „изпълни своята роля в борбата с опасните климатични промени“, отсъдиха съдиите. Седем екологични организации бяха завели дело, подкрепени от 17 000 души. След решението Shell обяви, че ще го обжалва.
Но други две събития бяха не по-малко важни. Както Chevron, така и Exxon имаха виртуални Общи събрания в сряда и трябваше да се преклонят пред исканията на инвеститорите. В случая с Exxon активистите инвеститори от хедж фонда Engine No.1 успяха да вкарат поне двама от четиримата си кандидати за членове на надзорния съвет чрез драматично преброяване. И двамата кандидати имат богат опит с възобновяемите енергийни източници, а това е сериозен удар за главния изпълнителен директор Дарън Уудс.
В случая с Chevron пък ясно изразено мнозинство от акционерите гласува компанията да намали емисиите на своите клиенти. Съответната резолюция бе включена в дневния ред от страна на американския регулатор SEC по искане на НПО-та.
По-специално за американските петролни гиганти този натиск към възобновяемите енергийни източници е напълно непозната територия. За разлика от европейските си конкуренти те почти не обръщаха внимание на ВЕИ. Не на последно място заради защитната политика на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп те успяха да продължат да се фокусират върху изкопаемите горива. Но сега си имат работа не само с нов президент в Белия дом, който вкара проблема с изменението на климата в своята програма, но и с факта, че все повече акционери упражняват силата на влиянието на техните милиарди долари, за да настояват за по-устойчива дейност на петролните компании.
В случая с Exxon един хедж фондът, основан само преди шест месеца, стъжнява живота на мениджмънта от месеци. Зад фонда не стоят екоактивисти, а по-скоро опитни финансови професионалисти: технологичният инвеститор Крис Джеймс и Чарлз Пенър, който в началото на 2018 г. се съюзи с инвестиционния фонд Jana Partners в битка срещу Apple, тъй като неговите iPhone са били твърде пристрастяващи.
Engine No. 1 си постави за цел устойчивото инвестиране и изисква Exxon да разчита повече на възобновяемите енергийни източници, за да бъде печеливш в дългосрочен план. В крайна сметка петролната компания нито набрала точки в алтернативните енергии, нито постигна особено добри финансови резултати с изкопаемите горива. Въпреки скорошното възстановяване цената на акциите ѝ е доста под стойността си от преди осем години, когато Exxon Mobil беше най-ценната компания в индекса Dow Jones.
С инвестиция от само 50 милиона долара или 0,02 процента от акциите Engine No. 1 не е сред основните акционери в Exxon, но си спечели мощни съюзници сред пенсионните фондове. Наред с други, калифорнийските публични пенсионни фондове Calpers и CalSTRS и Общият пенсионен фонд на щата Ню Йорк подкрепиха каузата на Engine No. 1.
„Този исторически вот представлява повратната точка за компаниите, които не са подготвени за енергийния преход“, казва CalSTRS, която управлява пенсионния фонд на учителите в Калифорния. „И макар че изборите на Exxon Mobil за членове на борда на директорите са първите от американска корпорация, който се съсредоточи върху глобалния енергиен преход, те няма да бъдат последните“.
Малкият активист инвеститор Engine No. 1 си осигури две места в борда на Exxon, но и трето място все още може да попадне в ръцете на фирмата, когато се изчислят крайните резултати. Това би поставило Уудс в сложната позиция да ръководи борд, 25% от който са под контрола на аутсайдери.
Гласуването се оказа отчасти драматично. Exxon дори прекъсна Общото събрание, за да даде на акционерите още един час да подадат гласовете си. Тактика, която активистите инвеститори на Engine No.1 заклеймиха: „С отлагането на преброяването Exxon Mobil използва корпоративната си техника за свои цели, а не в полза на своите акционери“, критикуват те в изявление.
Досега Exxon отказваше да инвестира в алтернативни енергии като вятърна и слънчева енергия. Ръководството обаче подчерта в сряда, че ще инвестира част от планираните инвестиции в размер на 3 млрд. долара в технологии за улавяне на въглерод - технология, която трябва да улавя въглероден диоксид и по този начин да го направи безвреден. Това обаче очевидно не е достатъчно за активистите инвеститори.
„Дарън Уудс е един от многото изпълнителни директори, които са много ясни с посланията си: това е нашата топка, това е нашата бухалка и ще правим каквото искаме“, каза Марк Стокъл, главен изпълнителен директор на Adams Express Co., който управлява активи за 2,8 милиарда долара. „Когато си най-големият и най-лошият, можеш да се измъкнеш с това. Но трябва да се промениш с времето. Посланията бяха ужасни“, казва той.
BlackRock Inc., вторият по големина акционер в Exxon с 6,6% дял, гласува за трима от новите директори, номинирани от Engine No. 1, става ясно от бюлетина за гласуване, публикуван в сряда. Компанията заяви, че е „загрижена за стратегическата насока на Exxon“ и че петролният гигант може да се възползва от добавянето на нови директори в борда, които ще „внесат нови перспективи“.
Но инвестиционният гигант също гласува в полза на Дарън Уудс - ход, който се отличава от екологичните групи, които призоваха фирмата да гласува срещу него.
Гласуването беше безпрецедентно за света на Big Oil и подчертава колко уязвима стана тази индустрия съвсем внезапно, докато правителствата по целия свят изискват ускоряване на преминаването от изкопаеми горива. Вотът също така е знак, че институционалните инвеститори са все по-склонни да принудят корпорациите да участват активно в този преход, коментира Bloomberg.
Резултатът е едно от най-големите въстания на активистите през последните години и предизвика сериозно напрежение за Exxon. За56-годишния Уудс поражението е само последният засега удар от издигането му за главен изпълнителен директор през 2017 г. Exxon се представя слабо спрямо конкурентите си от години, а през 2020 г. акциите му се сринаха с 41% - за най-лошо представяне от 40 години. Под негово ръководство компанията отчете и първата си годишна загуба от десетилетия и отчете спад на производството на петрол до най-ниското ниво след сливането на Mobil Corp. през 1999 г. Междувременно дълговото натоварване на Exxon се разраства, тъй като концернът взема много пари назаем, за да плаща дивиденти и сондажи на фона на свиващия се паричен поток .
16:08 | 12.09.22 г.