Централните банкери по света обмислят бъдещето на своите масивни програми за изкупуване на облигации след края на пандемията, знаейки, че с големите баланси идват и големите очаквания.
Групата от седемте най-развити икономики натрупа около 7 трилиона щатски долара дълг миналата година, тъй като похарчи много за борба с пандемията и за подпомагане на икономиките си. Централните банки в крайна сметка притежават голяма част от този нов дълг, пише Bloomberg.
В момент когато покупките на активи продължават, като стотици милиарди долари се харчат всеки месец, служители на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка са тези, които трябва да разберат как и дали могат да намалят купищата активи, които са били опора на финансовите пазари повече от десетилетие.
Проблемът е, че пазарите започнаха да очакват централните банки да използват покупателната си способност, за да изгладят всеки намек за проблеми. Правителствата може да се изкушат да се облегнат на паричните власти, за да поддържат разходите за заеми ниски за неопределено време. А привържениците на тази политика сега призовават банкерите да използват своята власт за борба с неравенството и дори с изменението на климата. Тези разнородни очаквания допринасят за безпокойството, подхранвано от икономисти, които от години предупреждават за дългосрочните ефекти на количественото облекчаване.
„Балансът на Фед ще бъде гигантски за дълго време,“ казва Алън Блайндър, бивш заместник-председател на Фед, който сега е професор в Принстън. „Това притеснява някои хора“, казва той, но не и самия него.
Размерът на баланса на Фед през следващите години до голяма степен ще се определя от решенията на Федералната комисия за отворените пазари по отношение на покупките на активи и политиките за реинвестиране, отбеляза Федералният резерв в Ню Йорк в свой доклад през май. И все пак докладът прогнозира, че балансът може да се увеличи до 2023 г. до 9 трилиона долара, което се равнява на 39% от брутния вътрешен продукт. При редица сценарии активите на Фед могат да останат на това ниво до 2030 г. или да се свият до 6,6 трилиона долара.
Инструментите за количествено облекчаване са добре дошли за институциите, изправени пред лихвени проценти, които вече са близо или под нулата. Но те също така засилиха политическия профил на централните банки, оставяйки ги изложени на по-големи трудности във фискалната политика.
Въпросът е в така нареченото фискално господство, при което централните банки са възпрепятствани да следват своите инфлационни цели поради страх, че ще навредят на правителствените финанси. Това е свързано с редица опасения, вариращи от ерозията на независимостта и възможността банкерите да оставят политиката твърде разхлабена и да отприщят инфлацията, до промяна на режима, при която държавните заеми се монетизират, като централните банки купуват директно дълг.
Докъде е стигнала ситуацията е ясно видимо в Европа. Докато някога самото закупуване на държавни облигации в еврозоната отприщи обвинения за незаконно парично финансиране, през последните месеци високопоставени политици в Италия и Франция настояват част от облигациите в портфейла на централната банка да бъдат "опростени" и да се превърнат във "вечен дълг", който никога няма да бъде върнат обратно.
„Насочихме се към този вид режим на съвременна парична теория, където неограничените дългове и безплатните пари уж нямат последствия“, казва Чарлз Плосер, бивш управител на Федералния резерв във Филаделфия, който сега е сътрудник в института Хувър. „Това, от което в крайна сметка се тревожа, е политизирането на централната банка“, добави той.
Ако инфлацията се ускори, централните банкери ще бъдат в много сложна позиция. Вдигнат ли лихвите, правителствата ще са недоволни. Държат ли ги ниски, доказват, че са загубили независимостта си и възможността да контролират инфлацията. Начинът да се измъкнем от тази дилема е да намалим размера на притежавания дълг възможно най-бързо. Гуверньорът на Английската централна банка Андрю Бейли намекна миналата година, че това може да създаде повече пространство за маневриране в бъдеща извънредна ситуация.
Но през 2013 г., след като САЩ излязоха от кризата, Федералният резерв сигнализира за опит за „стесняване“ на собствения си баланс, което доведе до незабавен скок в доходността по облигациите и сътресения на световния пазар. Централните банкери са предпазливи да направят същото отново. Представителите на Федералния резерв твърдят, че няма нужда да обсъждат промяна в темпото на изкупуване на облигации, докато не бъде постигнат много по-голям напредък по отношение на целите им за заетостта и инфлацията. Инвеститорите са фокусирани върху това кога може да дойде този момент.
Количественото облекчаване е част от паричния инструментариум от толкова дълго време, че определението за „нормално“ се е променило. Съществуват различни причини, поради които централните банкери ще искат да запазят поне някои от настоящите си активи за неопределено време - възможността да извършват интервенции на финансовите пазари, да предотвратяват трусове и да "усилват" ефектите на монетарната политика.
За целта може да се наложи централните банкери да докажат, че не са в капана на зависимостта и че, когато инфлацията се върне, те могат да реагират.
01:52 | 10.09.22 г.