Как светът да изгради устойчивост след пандемията?

Богатият Север това лято обещава ваксини и формуляри за възстановяване. Северняците се разделят на такива, които са доволни от програмата за ваксинация на страните си, и други, които са разочаровани, на оптимисти и песимисти, които не виждат светлина в края на тунела. Споделям мнението, че най-лошото може би е почти отминало, като социално и локално това вероятно е вярно, пише в свой коментар за FT Бил Емът, бивш редактор на The Economist, съдиректор на Глобалната комисия за постпандемична политика.

Пандемията не е приключила в много части на южното полукълбо, предвид катастрофата в Индия, броя на загиналите в Латинска Америка и възраждането на вируса в Югоизточна Азия. В политически и глобален план предстоят тежки предизвикателства, предупреждава той.

Повечето западни правителства не играха на сляпо по време на финансовата криза през 2008 г.: уроците от 30-те години бяха научени, банковите системи бяха спасени, нова депресия беше предотвратена. Дори имаше ефективно глобално сътрудничество. В средносрочен план обаче те не успяха да се справят с влошаващото се неравенство, потиснатите реални доходи и многостранното отчуждение, което доведе до популизъм, национализъм, Brexit и избор на лидери като Доналд Тръмп.

Към 2020 г. отношенията между големите световни сили бяха в най-лошото си състояние след Студената война.

Коронавирусът връща лентата. След като се забъркаха в здравната криза по начини, досега простени до голяма степен от тяхната публика, и събраха похвали за финансираните от данъкоплатците спасителни усилия, които по-бедните страни не можеха да си позволят, има всички шансове правителствата на богатите държави отново да преследват тактически успех със стратегически провал.

Компромисите са също толкова тежки, колкото след 2008 г. При обсъждането на тези компромиси в Глобалната комисия за постпандемична политика се очертават 6 основни теми.

Първата е, че човешките и икономическите разходи на пандемията са толкова големи, че е невъзможно да не се правят държавни инвестиции в подкрепа на някои обществени блага. Най-ясният случай е производството на ваксини. Капацитетът на производителите все още е твърде малък, за да се ваксинират хората бързо.

Другото пренебрегвано глобално обществено благо, което спешно се нуждае от държавни пари, е създаването на лаборатории за наблюдение и системи за откриване срещу бъдещи зоонозни болести. В света има твърде малко от тях, особено на места, където вирусните скокове от дивата природа към хората са най-вероятни, може би неизбежни.

Друг момент е шумът около държавните разходи: комисията настоява, че високите нива на държавния дълг имат значение и рискът от инфлация трябва да се приема сериозно, дори при ниски лихвени проценти.

Икономическото възстановяване не е въпрос само на тази и следващата година, но трябва да се даде възможност за стабилизиране на фундамента в по-дългосрочен план, ако не се развият нови, политически опасни кризи - както се случи в еврозоната през 2010-2012 г.

Следователно, макар че правителствата не трябва да преминават бързо към икономии, те трябва да преминат от потребление и стимулиращи дълга трансфери на благосъстояние към инвестиции, насочени към повишаване на производителността и растежа.

Ускоряването на прехода към зелени технологии трябва да представлява голяма част от това. Интелигентното регулиране, включително минималната заплата и реформираните институции на труда, трябва да играе по-голяма роля при преодоляването на неравенството, отколкото паричните преводи.

Четвърто, спешно внимание трябва да се обърне на държавния дълг в страните с ниски и средни доходи, които са затруднени от крехките публични финанси и забавените ваксинации. Рязкото инфлационно покачване на доларовите лихвени проценти може да предизвика криза.

Инвестирането във ваксинен капацитет, заедно с по-нататъшните големи дарения за инициативата Covax за бедните страни, ще бъдат част от отговора. Необходимо е обаче и споразумение за преструктуриране на дълга, подобно на плана Брейди в началото на 90-те години.

Пето, усилията за изграждане на такова споразумение или за раздробени и противоречиви отношенията между великите сили. Призивите за сътрудничество трябва да се съсредоточат ясно върху съвместното предоставяне на критични обществени блага: ваксинация, надзор, дълг, климат. Тягата трябва да бъде: говорете, където можете, действайте със съюзници, където трябва.

Последното и може би най-важно е, че фокусът върху бъдещите заплахи - нови пандемии, биотероризъм, киберзаплахи и климат, трябва да започне днес. Най-ясният, но труден урок през 2020-2021 г. е, че хубавите думи за устойчивостта се осъзнават. Действията, които поставят готовността в основата на планирането на националната сигурност, със защитени бюджети, са от съществено значение. Времето за подготовка за следващата заплаха е сега.