Дали застаряващото население е чак толкова лошо за икономиката?

Миналата пролет, в началото на пандемията, имаше предположение, че дългосрочният „домашен арест“ може да доведе до нещо като бум на раждаемостта. Данните обаче показват точно обратното, пише FT в свой анализ.

Раждаемостта в Англия и Уелс например, която и без това спада, е намаляла още повече през 2020 г. за шеста поредна година. Останалият свят се насочва в същата посока –Япония, Италия, Тайван, Гърция, Португалия и други страни са с коефициент на плодовитост под 1,5. Само в Африка на юг от Сахара средните нива на коефициента на плодовитост са високи – над 4.

Можете да отдадете това на всякакви неща - от дългосрочното подобрение на данните за детската смъртност до икономическото изместване на световната финансова криза към блокирания и климатични кризи. Общата тенденция е ясна: в повечето развити страни населението застарява, но не намалява.

Дали това има значение? От гледна точка на общата истерия за пренаселеността на планетата можем да бъдем доволни. Само че историята е друга – вече преминаваме от рефрена „твърде много хора“ към „твърде малко хора“.

Песимистите казват, че проблемите от застаряването са много. Без повече млади хора, които да подкрепят възрастните, коефициентът на зависимост ще се повиши до неустойчиви нива. Без млади хора ще загубим творческата си енергия. И накрая, без млади хора, търсенето ще спадне и ще се окажем в спирала на дългосрочна дефлация.

Това обаче може да се окаже поредното консенсусно мнение, което не е съвсем правилно. Да започнем с разходите. Данните за Великобритания показват, че домакинствата с най-големи разходи, класирани по възраст на главата на домакинството, са групата 30-49 (666 паунда седмично). Следват кохорта 50-64 с 633 паунда, групата 65-74 с 506 паунда и над 75 години с 336 паунда.

Тук има няколко неща, които трябва да се отбележат. Първо, хората под 74 г. всъщност харчат много. Второ, това може да се обясни с голямото увеличение на домакинствата от един човек в по-възрастните възрастови групи: през 2019 г. 49% от живеещите сами са били на 65 години или повече.

И още данни/ в развитите страни от Г-20 разходите на по-възрастните домакинства (ръководени от някой над 50 години) съставляват 22 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и представляват повече от комбиниран БВП на Япония, Австралия, Канада и Бразилия. Тези разходи освен това нарастват с 9% от 2010 до 2015 г., като най-висок е ръстът в страните, където заетостта на възрастните хора се увеличава най-бързо.

През 2005 г. средното домакинство на възраст над 50 години от държавите от Г-20 похарчило 2 577 долара по-малко от средното домакинство под 50 години. През 2010 г. обаче разликата вече е +357 долара.