Когато бомбардировките на Израел в Ивицата Газа се ожесточиха, изпратих съобщение на приятели в Газа, за да проверя дали са добре. Отговорът гласеше „Не“, плюс плачещ емотикон, пише Хосе Верикат, старши съветник в Европейския институт за мир, за онлайн изданието Politico.eu.
Ахмад, приятелят на Хосе Верикат, е в средата на двадесетте си години и наскоро сгоден. Живее с родителите си и сестрите си в двуетажна къща в град Джабалия, в район близо до границата с Израел. "Нашата къща танцува, никога не спира да танцува" на ударните вълни от израелските бомби, пише той.
Сегашното насилие си има очевидни причини: трайната окупация на Израел и ситуацията в Йерусалим. Има обаче един решаващ фактор от палестинска страна, който е можел да спре пожара. По-конкретно, ако палестинските избори все още бяха в ход, за да поддържат отворен политическия хоризонт, Хамас не би изстрелял ракетите към Израел, довели до четвърта война в Газа от 2008 г. насам, посочва Верикат.
За това Европа носи известна отговорност. След като насърчи палестинската власт да свика избори, за да демонстрира своята демократична добросъвестност, блокът не успя да приложи достатъчен натиск, за да гарантира, че гласуването действително ще се случи. То беше насрочено за 22 май.
Разделението в рамките на ЕС отслаби усилията на блока и Брюксел реагира хладно, след като Израел блокира европейската мисия за наблюдение на изборите, която трябваше да кацне на летището Бен Гурион. Усилията на ЕС да повлияе на САЩ, които се противопоставиха частно на гласуването, се провалиха. Вина за това има Вашингтон, който има най-голямо влияние в Израел, и това е един от най-големите гафове на външната политика на администрацията на президента Джо Байдън досега.
Европа никога не е сигнализирала достатъчно силно или ясно, че отмяната на изборите би повлияла на бъдещата подкрепа на ЕС, финансова и по друг начин. Това остави палестинската власт сама, а тя оттегли вота, защото се страхува да изгуби. Междувременно подкрепеното от правителството заселническо движение в Израел увеличава заплахата да изгони палестинските семейства от домовете им в Източен Йерусалим, а израелските въоръжени сили разпалиха напрежението в джамията Ал-Акса.
Виждайки колко безпомощна е палестинската власт в дипломатическите си ангажименти, Хамас се намеси, представяйки се като защитник на Йерусалим.
Малцина биха предвидили дързостта, която Хамас показа миналата седмица. Движението не показва желание или способност да реагира на израелските действия в Йерусалим от години, поне от избухването на Втората интифада. Сега обаче Хамас доказа, че е най-пъргавият актьор на палестинската арена - с цената на осъдителни страдания и силно непропорционален израелски отговор.
Газа представлява малка заплаха за Израел в сравнение с други военни фронтове – Хизбула в Ливан и Иран. Така че Израел не чувства нужда от дългосрочно решение в този къс земя. Израел също така възприе два урока от войната в Газа през 2014 г .: нахлуването по суша в Ивицата Газа би било скъпо и властта на Хамас е за предпочитане пред алтернативите.
Междувременно Израел прие предложението на Египет за прекратяване на огъня. Както всички предишни споразумения, и това ще съдържа клаузи, предвиждащи частично облекчаване на блокадата в Газа в замяна на прекратяване на военните действия, но те ще бъдат изпълнени несъвършено и сделката ще умре до месеци, отстъпвайки на предпочитаната от Израел формула – взаимно спокойствие, с осигуряване на средства и хуманитарна помощ за предотвратяване на пълен колапс на територията.
Това обаче не е приемливо, посочва Верикат. За да се премине смислено напред от безкрайния цикъл на насилие и неизразими страдания в Газа, трябва да се пристъпи към политическо решение. Трябва да се проведат сериозни преговори между израелци и палестинци, за да се премахне затварянето на Газа. Единственият начин да се постигне това е палестинските фракции - по-специално Фатах и Хамас, да постигнат споразумение за помирение, след което правителство на националното единство поеме контрола над Газа.
Европа трябва да помогне за напредък в диалога с Палестина, да насърчи стъпките за обединение на Ивицата Газа и Западния бряг и да подкрепи провеждането на избори. За това ще е необходима някаква форма на ангажимент и от Хамас. ЕС трябва силно да подкрепи и ако е необходимо да ръководи тези усилия, за да гарантира, че когато оръжията замлъкнат, прекратяването на огъня ще отбележи началото на по-дългосрочен политически процес.
След като видях снимки на семейства, евакуирани от регионите в Ивицата Газа в близост до границата с Израел, пак говорих с моите познати. Според тях ситуацията там е била много лоша, „беше като Деня на възкресението“, пише Верикат. Няколко дни по-късно те съобщават, че са напуснали дома си и търсят временен подслон другаде. "Но къде можем да отидем?", пита приятелят му Ахмад.
Европа би могла да подаде ръка и за това, заключава той.
12:15 | 14.09.22 г.