Следващите месеци ще изпитат характера на централните банкери

Ако се притеснявате от скорошния ръст на инфлацията, някои размисли върху последното десетилетие може да се окажат полезна терапия. Централните банки са склонни да гледат отвъд ценовите повишения, които считат за преходни, до голяма степен поради осъзнатата необходимост да се компенсират грешки след последния голям икономически спад, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Трудно е да се разбере защо Федералният резерв изглежда необезпокоен, като се има предвид колко миналите грешки в прогнозирането влияят върху обсъжданията на политиката. През последните години световните монетарни шефове много често не успяваха да разпознаят сигналите. Те бяха готови да оттеглят стимулите и да повишат лихвените проценти, тъй като прогнозите им казваха, че се задава по-висока инфлация. Но тя така и не се появи. Ръководителите сега са преследвани от този провал. А за онези, които призоваваха Фед да ореже стимулите след световната финансова криза, поради страх от скокове на цените и така нареченото обезценяване на долара, известно покаяние е уместно. Това явление също не се прояви.

И така, кой е прав - ястребите, които казват, че този път е различно, или по-меко настроените, които гледат на случващото се сега като здравословна корекция на много ниските нива на инфлация, регистрирани през ранните месеци на пандемията? Тежестта на доказването би трябвало да е върху първите, като се има предвид, че вдигаха фалшива тревога преди. В техния страх се крие идеята, че силите, задържащи инфлацията през последните десетилетия, са се изчерпали и всичко, което има значение, е кавалкадата от ценови повишения, отприщени от това, което се очаква да бъде най-силното икономическо отскачане на САЩ от 1984 г. насам.

Служителите на Фед звучат скептично. Инфлацията „вероятно ще бъде значително над 2% през прогнозния хоризонт“, заяви наскоро президентът на клона в Сейнт Луис Джеймс Булард. „Това би било добре дошло, тъй като инфлацията обикновено бе под целта в продължение на много години.“ Опасяващите се получиха аргументи миналата седмица, след като данните показаха, че потребителските цени в САЩ са се покачили най-много от 2009 г., а цените на производителите също се повишават. Пазарите на суровини - от мед през дървен материал и царевица - процъфтяват.

Това не се случва само в Америка. Признаците за бързо възстановяване в Южна Корея подтикнаха трейдърите да залагат на ранни повишения на лихвените проценти, насърчени от силния растеж и скока на потребителската инфлация. Подобно мислене е преждевременно, заключи миналата седмица държавен аналитичен център. Подобряващата се световната икономика и повишаването на цените на петрола временно ще добавят възходящ натиск върху общата инфлация, но основният инфлационен показател на страната, който отразява по-добре вътрешното търсене, остава под целта от 2% „с голяма разлика“, заяви Корейският институт за развитие.

Малцина очакват Фед да повиши референтния си лихвен процент през следващата година, но инвеститорите търсят знаци за това, че монетарните власти ще започнат дискусия относно затягането на паричната политика. Това е малко вероятно преди септември. Ръководителите обаче педпазливо добавят, че ако нещата се объркат, няма да се поколебаят да действат. Когато централната банка направи пауза след серия от повишения на лихвените проценти в началото на 2019 г., веднага започнаха спекулации, че следващият ход ще бъде вдигане на лихвите, нещо, което властите трябваше упорито да отхвърлят. В края на юли лихвените проценти отново започнаха да намаляват. И кой може да забрави уверенията на служителите на Фед и Министерството на финансите през 2007 г., че проблемите на жилищния пазар са „под контрол“?

Отстъплението от страна на Фед и другите централни банки в чужбина би било по-шокиращо днес, отчасти защото езикът им относно поддържането на курса е толкова настоятелен. Федералният резерв току миналата година завърши преглед на стратегията си, продължил повече от година и привидно проектиран да се справи със слабостите при миналите цикли. Ръководителите сега ще преследват средна инфлация от 2% във времето, като са допустими някои превишения заради миналите пропуски. Европейската централна банка преразглежда своя подход с преглед, който вероятно ще приключи по-късно тази година.

Отдръпването сега би означавало, че последната война не си струва да се подновява и че прегледът на стратегията на Фед не е убедителен. „Виждаме, че централните банки се стремят към по-висока от сегашната, но не висока като цяло инфлация“, пишат икономистите от JPMorgan Брус Касмън и Джоузеф Лаптън.

Следващите месеци ще изпитат характера на централните банкери. Поне до следващата криза.