Що се отнася до намаляването на въглеродния диоксид (CO2), ThyssenKrupp сега следва многостранен подход: едва в понеделник индустриалната група обяви, че възнамерява да си сътрудничи с рециклиращата компания TSR, за да увеличи дела на скрапа в производството на стомана - и по този начин, успоредно с дългосрочното преориентиране от въглища към водород, да намали емисиите си в краткосрочен план.
Техническият директор на стоманеното подразделение Арндт Кьофлер обяснява накратко: „Преминаването към изцяло нови технологии ще отнеме време“. Ето защо е важно производителят на стомана да предприеме и краткосрочни мерки за намаляване на емисиите на CO2 в съществуващия си завод. „Защото изменението на климата не си почива“, казва Кьофлер. Това се отнася и за разходите, пред които са изправени компаниите с оглед на нарастващите цени на сертификатите за емисии, пише в свой анализ по темата Handelsblatt.
Само ThyssenKrupp отделя около 20 милиона тона CO2 всяка година на площадката Дуйсбург-Брукхаузен. Голяма част от сертификатите, необходими за това, 80 процента, в крайна сметка са свободно разпределени на компанията. Тя трябва да покрие останалото чрез спестяване на CO2 или закупени сертификати за CO2.
В резултат на нарастващия дефицит обаче този дял ще се увеличава с времето - което има за цел да предизвика инвестиции в неутрални за климата технологии, поне така се надяват политиците.
Понастоящем такова право на замърсяване струва около 55 евро на тон на спот пазара, след като сертификатите в четвъртия период на търговия от януари трябва да бъдат съкратени по-бързо от преди. Едва през февруари цената за първи път достигна границата от 32 евро - след като миналата година струваха по 25 евро.
В момента правилата за разпределение все още се основават на старата цел на ЕС за намаляване на емисиите, която наскоро беше повишена от 40 на 55 процента в сравнение с 1990 г. Ето защо е много вероятно разпределението да бъде прегледано отново.
Все още в ThyssenKrupp не усещат ефектите от това. Когато през миналата седмица беше представен тримесечният отчет, финансовият директор Клаус Кийсберг заяви, че в момента групата все още покрива нуждите си от безплатни безвъзмездни сертификати и по-ранни придобивания, когато цените все още са били по-ниски. Както много други компании, ThyssenKrupp се запаси като предпазна мярка. Но очакваме, „че натоварванията ще се увеличат", каза Кейсбърг.
Увеличаващите се цени за екосертификатите може да са риск за милиарди
Броят на свободно разпределените безплатни сертификати се измерва с помощта на еталони за различни производствени процеси. При самото производство на стомана CO2 се генерира при намаляване на желязната руда, което се прави или с природен газ, или с кокс, който се получава от въглища. Тъй като понастоящем редукцията с използване на природен газ е слабо разпространена в ЕС, разпределението се основава на процесите в доменната пещ.
Измерено спрямо безплатно разпределение от 80 процента, на теоретична цена от 50 евро, ThyssenKrupp ще трябва да харчи повече от 200 милиона евро всяка година само за закупуване на права за замърсяване - ако компанията не е купувала такива на по-ниски цени като предпазни мерки. Други компании, като Arcelor-Mittal в Бремен, определят своя дял за покупка за изминалия период на търговия на 30%.
За индустрията нарастващите цени заплашват да се превърнат в риск за милиарди евро - ако едновременно не бъдат въведени технологии като увеличеното използване на скрап, които намаляват емисиите в краткосрочен план. С всеки тон скрап, който ще бъде използван в доменната пещ в Дуисбург в бъдеще, групата ще спестява един тон CO2, в момента на цена от около 50 евро. Струва си да се инвестира бързо в разработването на нови процеси, за да се намалят съответно емисиите.
Други индустриални сектори, като химическата промишленост, също са засегнати от повишаването на цените. Трудно е да се определят конкретни всеобхватни данни за тежестта върху германската химическа индустрия. Има дванадесет критерия за системите в индустрията, които са затегнати по различен начин - за разлика от стоманодобивната промишленост, която има само един критерий, който има еднакъв ефект върху всички компании и по този начин дава възможност за надеждна оценка на разходите.
И химическите компании очакват повишаващи се разходи
Ясно е обаче едно: разходите за химическата промишленост ще се увеличат значително, както очаква индустриалната асоциация VCI. В случая на производителите на химикали увеличението на цените на CO2 също е придружено от намаляване на защитата от изтичане на въглерод. Това е специален регламент в системата на ЕС за търговия с емисии, според който промишлените предприятия получават специално третиране, когато съществува висок риск от изместване на емисиите. Според VCI списъкът за т. нар. Carbon Leakage е драстично съкратен. Това означава, че много химически процеси отпадат от списъка и едва ли ще получават безплатни сертификати за емисии. Но също така и за процесите, които все още са в списъка, бенчмарковете в някои случаи са се засилили значително. Това значително намалява безплатното разпределение. „Всички компании сега ще трябва да купуват повече сертификати - и то на все по-високи цени“, казва експертът на VCI Йорг Ротермел.
Базираната в Леверкузен Covestro AG предполага, че ще се увеличи тежестта, без да се посочват конкретни цифри. Групата е регулирана с част от своите производствени мощности в системата за търговия с емисии ETS, също получава безплатни сертификати, но и купува за собствени нужди на свободния пазар. Специфичните емисии през 2020 г. са 0,3892 тона CO2 еквиваленти на тон продукт, с производствен обем от 14 милиона тона.
Covestro призовава за еднакви международни стандарти за всички, тъй като от гледна точка на компанията националните мерки застрашават конкурентоспособността на индустрията. Според концерна инструменти, като механизма за приспособяване на границите, които в момента се обсъждат на ниво ЕС, не са правилните средства – дори само поради свързаните рискове в търговската политика.
В допълнение индустрията се нуждаела от съпътстващи механизми за насърчаване на инвестициите в нови, по-устойчиви технологии. Групата смята така наречените „въглеродни договори за разлика“, които носят сигурност при планирането чрез виртуална цена на CO2 и насърчават промяна в технологията, за „многообещаващи“. Това би възнаградило прогресивните компании за техните усилия. Климатичната неутралност може да бъде постигната само с нови, иновативни технологии - тяхното развитие и използване трябва да се насърчават, поясняват от Covestro.
Допълнителни разходи заради покачващите се цени на енергията
Lanxess в Кьолн също разчита на нови, екологични технологии, за да бъде климатично неутрален до 2040 г., както е планирано. С това групата иска и да противодейства на по-високите разходи заради нарастващите цени на сертификатите, но не дава никакви конкретни данни.
Само изграждането на нова инсталация за редукция на азотен оксид на площадката в Антверпен за 10 млн. евро ще спести 150 хил. тона CO2 еквиваленти. Lanxess планира да инвестира 100 млн. евро в климатични технологии до 2025 г. От 2004 г. групата е намалила емисиите си до около 3 млн. тона CO2 еквиваленти.
В базираната в Мюнхен Wacker Chemie недостигът на сертификати за емисии ще доведе до допълнителни финансови тежести на две нива: първо – при собствените ѝ емисии, и второ, много повече, косвено чрез цената за закупена електроенергия. Преките допълнителни разходи за придобиване на сертификати за Wacker са за около 5 млн. евро годишно. Тъй като компанията твърди, че има достатъчно сертификати за следващите няколко години чрез придобивания, тези допълнителни разходи ще влязат в сила със забавен ефект.
Но ефектите от цената на електричеството Wacker ще усети веднага. Допълнителните разходи на година са до около 50 млн. евро годишно. „Недостигът или увеличението на цената на сертификатите за емисии може да осигури важен стимул да се гарантира, че компаниите не отстъпват в усилията си за намаляване на емисиите си“, казва говорител на Wacker.
Базираната в Мюнхен компания има за цел до 2030 г. да намали специфичните емисии на CO2 с една трета в сравнение с 2012 г. и да свие наполовина енергийното си потребление в сравнение с 2007 г. Но това не е достатъчно, за да компенсира допълнителните разходи - особено от цената на електричеството. „Това ясно показва колко важно за конкурентоспособността на енергоемките компании е да се наложи европейска индустриална цена на електроенергията от четири цента за киловатчас“, поясняват от компанията.
17:02 | 08.09.22 г.