САЩ трябва да се опитат да избегнат сценария с висока инфлация

Разказът на Аристотел за дебатирането имаше огромен ефект върху мен като студент и следващите шест десетилетия не притъпиха въздействието му. Ето описанието накратко: Ние не обсъждаме математически истини или научни закони. Ние обмисляме действия, които са по силите ни, чиито последици не могат да бъдат известни със сигурност. Тази реалност може да послужи в днешния дебат около икономическата програма на Байдън, пише Уилиъм Галстън за Wall Street Journal.

Да започнем с двойка, която решава дали да купи първата си къща. Днешният пазар на жилища е горещ и цените бързо се покачват. Ще продължат ли да растат цените или пазарът ще се охлади? Ще реагира ли секторът чрез построяване на повече домове и дали достатъчно от тях ще бъдат такива, от които се нуждаят купувачите на първо жилище? Ще се запази ли тенденцията за отлив от градовете към предградията или американците ще се върнат към градския живот, след като пандемията бъде овладяна? Трябва ли въпросната двойката да заложи на повишаващи се лихвени проценти и да се възползва от исторически ниските лихви по фиксираните ипотеки?

Несигурностите, с които се сблъскваме тук, не са различни от дебатите относно публичната политика. Всяко политическо решение е залог върху бъдещето, което в най-добрия случай е познаваемо само частично. Спомням си живо споровете за повишаването на данъците, което Бил Клинтън предложи, а Конгресът прие през 1993 г. Много опоненти твърдяха искрено, че тези увеличения ще потопят икономиката. Но през четирите години, след като те станаха закон, икономическият растеж беше средно 3,9%, темпът на създаване на работни места беше бърз, а участието на работната сила в икономиката нарасна, дори след като равнището на безработица намаля с близо 2 процентни пункта.

Същите непредвидимости осеяха дебата за реформата на социалното подпомагане на администрацията на Клинтън. В една страстна реч в Сената покойният Дейниъл Патрик Мойнихън, защитник на други реформи, предупреди, че стратегията на Клинтън „може да извади половин милион деца по улиците на Ню Йорк след 10 години“. Той си представяше, че когато това се случи „ще се чудим откъде са дошли”. Има място за дебат относно разумността на някои части от законопроекта на Клинтън, но прогнозата на Мойнихън не се осъществи. Нито повечето от прогнозите на администрацията на Джордж Буш за войната в Ирак.

Миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Това, че увеличението на данъците върху корпорациите и богатите лица не е навредило на икономиката през 90-те години, не доказва, че това няма да стане през 2020-те. Но тежестта е върху критиците да идентифицират променените обстоятелства, които този път биха довели до по-лош резултат.

Модерната в момента икономическата тема за инфлацията е по-сложна. Почти всички са съгласни, че цените растат по-бързо, отколкото го правеха в продължение на много години. Въпросът е колко дълго ще продължи това. Оптимистите казват, че след като веднъж приливът на отложено потребителско търсене отслабне и проблемите във веригите за доставка се преодолеят, темпото на покачване на цените ще се понижи. Песимистите отвръщат, че структурните промени - застаряващото население, бавният растеж на работната сила, бариерите пред търговията и т.н. - ще оказват възходящ натиск върху цените в дългосрочен план. Всяка страна може да приведе доказателства в подкрепа на своята позиция.

И от двете страни има рискове. След приключването на рецесията от 2007-09 г. преждевременното фискално ограничаване забави възстановяването и изпрати твърде много работници в продължителна безработица, която можеше да бъде предотвратена. От друга страна, ако инфлацията се повиши по-бързо и за по-дълго от очакваното, Федералният резерв може да се почувства принуден да повиши лихвените проценти, което ще окаже натиск върху домакинствата, федералния бюджет и пазара на труда.

Тъй като през по-голямата част от последните четири десетилетия инфлацията бе в низходящ курс, цяло поколение граждани и експерти не са изпитвали щетите й и едва ли могат да си представят свят на бързи ценови повишения. Това би направило завръщането на инфлацията още по-разрушително.

На фона на тази несигурност държавните ръководители трябва да вземат решения, като неправенето на нищо също е избор. Благоразумието сочи някои практически правила. Едното е да си представим най-лошия сценарий - инфлационен скок, който принуждава властите да натиснат спирачката - и да се опитаме да сведем до минимум вероятността му, като постепенно намаляваме фискалните и монетарни стимули с възстановяването на икономиката. Залагането на всичко на опцията, която обещава най-голяма награда, може да бъде печеливша стратегия за покер играчи и предприемачи, но рядко за една държава.

Друга разумна политика е разработването на подробни планове за действие при извънредни ситуации, в случай че нещата се объркат. Въпреки че импровизирането под натиск може да работи, организациите, които често се сблъскват с кризи - полиция, пожарникари и военни, се стремят с всички сили да го избегнат. Институциите трябва да направят същото.