Ниската инфлация не може да се приема за даденост

През по-голямата част от десетилетието след финансовата криза от 2008 г. някои централни банки прогнозираха всяко тримесечие, че инфлацията скоро ще се върне. След като неизменно се разочароваха, те пак предсказаха, че тя ще се върне, но ще е малко по-ниска.

Това унизително преживяване е в основата на реакциите на настоящите пазарни притеснения относно връщането на растежа на цените, пише FT в коментар.

Като виждат как прогнозите за връщане към „нормалната“ инфлация толкова много пъти се сриват, както и неправилните предупреждения, че количествените облекчения ще доведат до хиперинфлация, сега е много по-трудно да се повярва, че ще има бързо връщане към инфлацията след пандемията, която провокира още по-дълбок спад в икономическата активност.

Историята обаче е пълна с „промени на режима“, при които поведението на икономиките трайно се променя. Това включва ниския растеж и ниската инфлация след кризата от 2008 г. или това, което бившият управител на централната банка на Великобритания Марвин Кинг определи като „чудесен период“ - преди нея - десетилетие на неинфлационно постоянно разрастване.

Много такива промени следват рецесии, след които сигурността на предишния режим изглежда вече не се задържа. Малко са били предвидени преди това.

Следователно пазарните страхове от инфлация са разбираеми. Тази седмица акциите и други дългосрочни активи регистрираха загуби на стойността си благодарение на очакванията централните банки да бъдат принудени да повишат лихвените проценти.

Последните данни за инфлацията в САЩ, публикувани в сряда, показват най-бърз годишен растеж на цените от 2008 г. насам. Данните засилват това очакване, въпреки че цифрите се изкривяват от сравненията с пониженията на цените по време на блокирането.

Внимателните инвеститори може да са разумни и да защитят портфейла си от инфлация, но централните банкери са изправени пред не толкова ясен път. Не е очевидно дали натискът върху разходите е преходен, или част от по-постоянна промяна. В крайна сметка каквото и да се случи по време на възстановяването, централните банки трябва да поддържат инфлацията в основата на своите цели и да следят отблизо промените в очакванията.

Пандемията предизвика необичайна рецесия заради умишлено решение за затваряне на част от икономиките. Точно толкова необикновен беше и отговорът, не само по отношение на размера на стимула - както централните банки, така и министерствата на финансите отвориха кранчетата, но и неговия дизайн, предоставяйки средства на бизнеса, за да задържи работници и строители.

Това може да доведе до по-бързо възстановяване, като бързо се използва излишният капацитет.

Този капацитет вероятно е намален. Не всички предприятия и работни места са запазени от държавната подкрепа и пресъздаването им ще отнеме време. Така също ще има преминаване към нови начини на работа, към „зелени“ работни места и бизнеси. Това също може да доведе до по-висок ценови натиск.

Най-критично ще бъде поведението на пазара на труда. Изрична цел на правителствената политика на САЩ е да измести властта към работниците. Това може да доведе до временно покачване на цените, което да бъде включено в сделките за заплащане и в крайна сметка в дългосрочните инфлационни очаквания.

Реакцията обаче може и да не е прекалена, защото всяка промяна в съотношението на силите ще бъде малка и бавна и едва ли ще катализира бърза инфлация.

Опитът от възстановяването от финансовата криза през 2008 г. научи централните банки, че ниската инфлация е в съответствие с много по-ниско ниво на безработица, отколкото са смятали. Поучително беше и осъзнаването, че те имат ограничена способност да предсказват промени във връзката между безработицата и инфлацията. Тъй като светът се възстановява от пандемията на коронавируса, те трябва да помнят и двата урока.