Австралия укрепва икономиката си с огромни държавни разходи, които ще продължат далеч след прогнозираното за тази година глобално възстановяване. С възраждането на инфекциите от Covid-19 в Азия, предизвикващи нови ограничителни мерки, е време да променим мислите си относно продължителността на големите стимули. Това няма да бъде еднократна сделка, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.
Екипът на австралийския премиер Скот Морисън прогнозира бюджетен дефицит на стойност 5% от брутния вътрешен продукт през годината до юни 2022 г., по-голям от очакваното. Финансите ще бъдат на червено поне до 2025 г., прогнозират властите. (И това в държава, някога обсебена от балансирания бюджет.) Съобщението контрастира ярко с обещанията на Морисън и финансовия министър Джош Фрайденбърг от края на 2019 г., че ще осигурят излишъци. Междувременно хазната очаква БВП да нарасне с 5,25% през тази календарна година, преди растежът да се охлади до 2,75% през 2022 г. Правителството също така се опитва да намали безработицата до нива, рядко наблюдавани през последния половин век.
Австралия със сигурност не е единственото място, където се разгръщат фискални стимули за борба с пандемията. САЩ, Япония и Европа наливат средства масирано. Отличителното е, че предишната антипатия към дефицитите е изчезнала. Когато отчетете, че границите на страната вероятно ще останат на практика затворени до края на 2022 г., а разпространението на ваксините е сериозно забавено, подходът звучи по-логично. "Пандемията възвести ера на трайно по-големи публични разходи", написа Марсел Тиълиънт, старши икономист в Capital Economics, след годишната реч за бюджета на Фрайденбърг. Не е неблагоприятно, че централната банка изпраща силни сигнали, че ще удължи количественото облекчаване и евентуално практиката за ограничаване доходността на някои държавни облигации. И двете мерки биха задържали ниски разходите по заемите с цел финансиране на дефицитите.
Политическата привлекателност на този бюджет е много мощна: Догодина ще се проведат избори, като консервативният блок на Морисън има крехко мнозинство в парламента. Може би само тазгодишната икономическа експанзия е от значение за избирателите. Опозиционната лейбъристка партия, която за малко да победи Морисън през 2019 г., има трудности с посланията от началото на пандемията. Тя едва ли може да обвини сега правителството, че застрашава възстановяването чрез строги икономии.
В крайна сметка съобщението може да има по-голям резонанс извън островния континент. Преди пандемията беше модерно да се смята, че Австралия има някаква тайна формула, който ѝ позволява да навигира икономически три десетилетия без рецесия. Страната остана незасегната по време на азиатската финансова криза от края на 90-те години, спукването на дотком балона в началото на века и краха на Lehman Brothers. Бях в аудиторията по време на обяд на Икономическия клуб на Ню Йорк преди няколко години, когато председателят на Федералния резерв Джером Пауъл каза не съвсем на шега, че Австралия изглежда е оставила в миналото върховете и дъната на бизнес цикъла.
Ако хората все още обръщат внимание на това, което прави Австралия, това е отрезвяващо послание. Нормалната икономическа политика просто стана ненормална в дългосрочен план. Бюджетът противоречи на всяка идея, че бизнесът ще се завърне с гръм и трясък. Австралия отпусна 2,1 млрд. местни долара (1,6 млрд. щатски) за подкрепа на авиацията, туризма, изкуствата и международните образователни програми. Страната ще има нужда от тези пари.
Трябва да се има предвид Китай, най-големият търговски партньор на Австралия. Връзките между двете страни са в най-ниската си точка, откакто бяха установени дипломатически отношения в началото на 70-те години. Те могат да се влошат още: Канбера размишлява дали да принуди китайска компания да продаде лизинга си на стратегически значимо пристанище, използвано от австралийските и американските военни. Ако се наложи анулиране на договора, Пекин може да отвърне. „Текущото напрежение в световната търговия и потенциалът за по-нататъшни търговски действия продължават да представляват риск за перспективите пред австралийския износ“, се казва в бюджетните документи. Ако се разиграят най-лошите сценарии, щедрият бюджет може да се превърне във въпрос на оцеляване.
Понастоящем Австралия по същество управлява вътрешна икономика, подкрепена от силен глобален подем, местна фискална щедрост и приспособима парична политика. Ако един от тези стълбове поддаде, картината ще стане мрачна. Това е послание към останалия свят. Най-добрият начин да се подготвим за вечна пандемия може би е щедрото финансиране.