"Синият" водород може да помогне за крачката към беземисионна икономика, особено за тежките индустрии, смятат в британската компания National Grid, цитирани от S&P Platts. Т.нар. "син" водород, тоест произведен от метан, заедно с технологии по улавяне и съхранение на емисиите въглероден диоксид, може да помогне за ускоряване на декарбонизацията. А след това да бъде даден път и на "зеления" - произведен чрез електролиза на вода с помощта на възобновяеми източници.
Директорът на водородното звено в компанията Антъни Грийн дори е оптимист, че това преходно гориво може да бъде използвано и след своеобразния транзитен период.
Водородът е смятан за важен елемент по отношение на плановете за нулеви въглеродни емисии. Той е алтернативата на изкопаемите горива в тежката индустрия, където възобновяемите източници са недостатъчни, за тежкотоварния транспорт, а също и за бита - например за отопление на домакинствата.
Според анализи на енергийния институт към Оксфордския университет "зеленият" водород няма да бъде широко достъпен преди пълната декарбонизация на електроенергийния сектор, или около 2040 година. Има вероятност този хоризонт да се удължи и до 2050 година.
Да се разчита на търговията на "зелен" водород също не е особено реалистично - в ЕС всички държави имат цели по декарбонизацията и ще опитват да направят всичко възможно да ги изпълнят, смятат учените. Общността ще търси зелена енергия и ще опитва да я транспортира по всякакъв начин.
И именно това поставя една от големите въпросителни на този етап - транспортирането на водорода. Според проучвания водородът и природният газ могат да споделят една и съща инфраструктура. В момента National Grid започва тестове, за да проучи възможностите за блендиране като започват от 2% водород в газопреносната мрежа и с тенденция да бъдат достигнати и 100% водород в мрежата.
На този етап очакванията са, че без допълнителни инвестиции инфраструктурата може да поеме между 10% и 30% водород.
Но и тук има предизвикателства - по-голямата част от инфраструктурата е от стоманени тръби, които лесно могат да пропукат от водородното крихтене (водороден крекинг). В National Grid обаче смятат, че проблемът няма да се прояви при преноса на суровината.
Едно е ясно - тежката индустрия има нужда от мостова технология, защото в противен случай ще бъдем свидетели на канибализъм - за да "позеленее" водородът ще опита да погълне възобновяемите ресурси, от които пък се нуждае електроенергийният сектор, за да изпълни поставените цели за декарбонизация.