Джо Байдън има основания да се чувства доволен от първите си сто дни. Одобрението за работата му остава стабилно на ниво от около 55%, като той получава високи оценки за своя характер, лидерство и поведение. Обществеността подкрепя справянето му с пандемията от Covid-19, особено разпространението на ваксините. Президентът бързо прокара първата си голяма инициатива, американският спасителен план. Изглежда, че неговите сътрудници работят добре заедно и като цяло вътрешните конфликти се държат под повърхността, пише Уилиъм Галстън за Bloomberg.
Байдън се справи добре и в друго важно измерение на президентството - ролята му на партиен лидер. Проучванията показват почти единодушна подкрепа за него сред демократите. Това не е изненадващо, защото неговите изявления и предложения отразяват центъра на тежестта в Демократическата партия. Циниците отхвърлиха резултатите от миналогодишните преговори след предварителните избори между прогресистите и левия център като примирие по време на кампанията, което ще отстъпи място на фракционни битки след вота. Вместо това тези сигнали за единство се оказаха надеждни предсказатели за позициите на администрацията.
Има едно явно изключение - управлението на въпроса с бежанците. Демократите критикуваха президента Тръмп за намаляването на годишната квота за прием на бежанци до 15 000. По време на кампанията си Байдън обеща да я увеличи до 125 000. След няколкомесечно колебание обаче през април той отказа да я повиши, предизвиквайки реакция от страна на неговата партия, която го принуди да промени курса.
С разгръщането на противоречието стана ясно, че президентът е отхвърлил молбата на държавния секретар Антъни Блинкен да не запазва тавана на Тръмп. Това е класически пример за максимата на Джон Кенеди, че победата има хиляда бащи, но поражението е сирак. Никоя администрация не е застрахована от публични разногласия, когато функционерите искат да се дистанцират от непопулярни политики.
Докато президентът гледа отвъд първото си голямо предложение, към други две - плановете за заетостта и семействата - той е изправен пред избор: Ще се опита ли да прокара инициативи на обща стойност над 4 трилиона долара само с гласовете на демократите, или ще направи компромисите, необходими, за да привлече някои републиканци?
Байдън построи кампанията си около обещанието да премахне разделенията, които осуетиха законодателния процес и застрашиха стабилността на управляващите институции. Изпълнението на това обещание ще изисква от него да се придвижи от центъра на своята партия към политическия център на страната - промяна, която ще разгневи мнозина от левия фланг. Споровете около политиката за бежанците дадоха предварителна представа. Много демократи смятат, че стремежът към компромис е напразен в ерата на поляризирана политика.
Президентът Байдън изглежда е настроен по-оптимистично. Неотдавна той сигнализира за своята готовност за преговори по плана за заетост. „Компромисът е неизбежен“, заяви той. „Промените в плана са неминуеми.“
Ако Байдън иска широка подкрепа, той ще трябва да отстъпи относно обхвата на плана и начина му на финансиране. Републиканците изразиха готовност да продължат с частите от плана, които смятат за инфраструктурни инвестиции (високоскоростен интернет, пътища, мостове), но не и с останалите. Никой няма да приеме предложението на администрацията за увеличаване на корпоративния данък до 28%.
Сенаторът Крис Куунс, демократ от родния щат на президента, Делауеър, предложи разделянето на плана за заетостта на два отделни законопроекта. Единият може да се съсредоточи върху инфраструктурата, а другият - върху области като жилищата и домашното здравеопазване. Демократите биха могли да работят с републиканците, за да приемат първия законопроект, а втория - след помирение в партията.
Въпреки че е възможно някои републиканци да подкрепят по-умерено увеличение на корпоративния данък, по-голямата част от финансирането ще трябва да дойде от други мерки. Както заявих наскоро, многогодишният ангажимент за подобряване събираемостта на данъците може да увеличи приходите с 1,5 трилиона долара през следващото десетилетие. Широкообхватен минимален данък би гарантирал, че всяка голяма корпорация ще плати нещо. Потребителските такси не стоят на дневен ред, тъй като президентът заяви, че няма да увеличи данъците на домакинствата, които изкарват под 400 000 долара годишно.
Компромисът все още е възможен. И президентът Байдън, и републиканците сега трябва да решат дали са готови да понесат приятелски огън в името на преследването му.