Днес суверенитетът надхвърли геополитиката и икономиката, за да придобие цифрово измерение. Това се дължи на възхода на технологичните гиганти, чието влияние сега е невъзможно да се отрече. През изминалата година приходите на пет американски технологични компании - Amazon, Google, Facebook, Apple и Microsoft - нараснаха с една пета, достигайки 1,1 трлн долара. Американските технологични акции сега струват повече от целия европейски фондов пазар. И китайските компании работят с подобен мащаб, пише за Financial Times Франческа Бриа, президент на италианския национален иновационен фонд.
За разлика от Вашингтон и Пекин, Брюксел бавно осъзнава значението на дигиталния суверенитет. Вместо това той насочи усилията си към по-строго и по-всеобхватно регулиране на технологичния сектор, превръщайки се във водещата „регулаторна суперсила“ в света. Смелите интервенции, като Закона за цифровия пазар и Закона за управление на данните ще засилят политиките, свързани с конкуренцията и антитръстовото законодателство. Също толкова амбициозното предложение за преработване на цифровото данъчно облагане може да затвори много от съществуващите вратички.
Но пълноценната защита на дигиталния суверенитет на Европа изисква три допълнителни хода. Първо, Брюксел се нуждае от стратегически, далновиден подход към собствената си критична инфраструктура и индустриална политика. Второ, той трябва да подчертае, че притесненията му относно силата на големите технологични компании се коренят в демократичните, а не в технократските ценности. Трето, ЕС трябва да води в разработването на глобална рамка, която да гарантира, че технологичните спорове се разрешават по приятелски и дипломатичен начин, а не чрез продължителни търговски войни, както между Вашингтон и Пекин.
За щастие предизвикателството на първия ход се признава официално, макар все още да не е напълно адресирано. Лидерите на ЕС се споразумяха да налеят поне 20 процента от 673-те милиарда евро от пандемичния фонд за възстановяване в критични технологии и инфраструктура, свързани с изкуствения интелект, микропроцесорите, 5G мрежите, облачната инициатива Gaia-X, квантовите изчисления и киберсигурността.
Мерки като тази трябва да помогнат за избягване на проблемите, засегнали европейската автомобилна индустрия, като недостига на предимно чуждестранни микрочипове. В резултат на това само Volkswagen очаква да продаде 100 000 автомобила по-малко. Европейската комисия предвижда, че до 2030 г. ЕС би трябвало да произвежда поне 20 на сто от полупроводниците в света. Миналата година този дял бе 10 процента.
Второто предизвикателство ще бъде от решаващо значение. Тази битка не е свързана със защитата на утвърдените европейски индустрии. Става въпрос за защита на данните на европейските граждани, тяхната автономия и техните конституционно гарантирани права.
Това може да изисква разработването на нови модели на управление, като например тръстове за данни, където основните данни, след като станат анонимни, могат да бъдат споделяни в името на по-голямо обществено благо. Жителите на Барселона, например, имат достъп до екологични данни за целите на местния бизнес и гражданските инициативи. Няма причина да се предполага, че днешното решение по подразбиране - с данни, захранващи нарушаващите поверителността бизнес модели на технологичните платформи - е някак по-малко технологично и по-демократично. То със сигурност не е.
Трето, настояването на Европа за демокрация и дипломация трябва да даде сигнал как да се решават проблемите на международната сцена. Някои назначения на високо ниво в администрацията на Джо Байдън, включително на видни критици на големите технологични компании, сочат, че Брюксел може да намери благоразположена публика от другата страна на Атлантическия океан. Пекин започна собствена кампания за обуздаване на технологичната си индустрия.
Въпреки споделените опасения относно суверенитета, Китай и САЩ все още са в голям противовес. Търговското министерство на САЩ има черен списък с китайски компании, включително Huawei и производителят на чипове SMIC, чиито технологии могат да представляват заплаха за националната сигурност. Китай отвърна със същото, като забрани автомобилите Tesla във военния си комплекс. И двете страни увеличават разходите си за ключови компоненти като полупроводниците.
След като веднъж постави дигиталния суверенитет в основата на своята външна политика, Европа има шанс да очертае нов глобален път. Европейското решение не може да се върти около манталитета на студената война. Вместо това то трябва да предложи глобална „зелена и цифрова сделка“, която да включва обвързващи международни регулации относно антитръстовото законодателство, данъчното облагане, дигиталната неприкосновеност на личния живот, кибер сигурността и устойчивостта.
Светът усети капитализма на наблюдението от страна на големите технологични компании, а и също как технологиите могат да подкрепят голямата държава, например при цифровия авторитаризъм на Китай. Сега е ред на Брюксел да поведе пътя към голямата демокрация. Европа трябва да използва цифровия си суверенитет, за да предложи на света нов вид хуманизъм, съчетаващ иновациите и динамиката с безкомпромисна защита на автономията, устойчивостта и самоопределението.
21:54 | 13.09.22 г.