Следващият проблем на ЕС: Швейцария

Един ден, малко след като се преместил в Берн, Швейцария, Михаел Флюгер, германският посланик в Швейцария, тръгва от резиденцията си към близка пекарна. На улицата той вижда крайно десен агитационен плакат, показващ мъж, носещ знаме на Европейския съюз (ЕС) като колан, седнал върху мъничко изображение на Швейцария и го смачкал под тежестта си.

„Бях шокиран“, казва той пред швейцарски вестник. По време на предишен пост в Женева той никога не е срещал такава вражда към ЕС, основният търговски партньор и съмишленик на Швейцария. Сега обаче „атмосферата около ЕС стана толкова негативна“, казва той. „В някои медии и социални мрежи ЕС се изобразява като чудовище“, допълва Флюгер.

Тази нарастваща враждебност служи като фон за първото официално посещение на швейцарския президент Ги Пармелин за важна среща с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Тъй като Швейцария не може да приложи новото институционално споразумение с ЕС, отношенията между Берн и Брюксел стигнаха до задънена улица, пише онлайн изданието Foreign Policy.

Това ще бъде поредният стрес тест за двустранните отношения между тези две съседки, особено след Brexit, като ще се счита за индикация за това колко твърд ЕС иска да бъде с близките страни. Пармелин увери сънародниците си, че „няма да се прави на Борис Джонсън“ и да затръшва врати.

Сравнението с Brexit е съвсем оправдано, макар и малко неподходящо, защото докато Обединеното кралство се дистанцира от ЕС, Швейцария се приближава все повече.

Страната не е член на ЕС, но е нетърпелива да разшири обширните си отношения с 27-те страни членки. Проблемът е, че, подобно на Великобритания, Берн иска да запази суверенитета си, а това е трудно да се балансира и Брюксел няма да го толерира без насрещно поемате на задължения. Накратко казано – трети страни няма как да получават привилегиите, които дори членовете на блока нямат.

На фона на смутните времена обаче ЕС има голям интерес да поддържа добри отношения със съмишленици като Швейцария по различни причини.

На референдум през 1992 г. швейцареците отхвърлиха членство в ЕС. Скоро след това те договориха търговско споразумение с Брюксел и през годините го надграждат. В момента Берн и Брюксел имат поне 120 двустранни споразумения, които функционират добре. Те осигуряват достъп до пазара на швейцарски фармацевтични продукти, метали и химикали в замяна на спазването от Швейцария на правилата на вътрешния пазар и скромен финансов принос за бедните региони на ЕС.

Швейцария е член на Шенгенското пространство, в което няма граничен контрол. Страната участва в студентски обмен по програма Еразъм, в научни изследвания на ЕС и в полицейско сътрудничество. Достъпът до здравната система на ЕС и пазара на електроенергия са напред в списъка с желания на Швейцария.

Някои казват, че Швейцария взима най-доброто от два свята: достъп до най-големия единен пазар в света и свобода да играе го играе суверенна държава, когато пожелае.

Според проучване от 2019 г. никоя държава не печели повече от единния пазар на ЕС от Швейцария. Въпреки че добавената стойност за средния гражданин на ЕС е 1008 долара допълнително годишно, средният швейцарец получава 3 499 долара. В граничните райони на Швейцария в близост до Базел или Женева десетки хиляди граждани пътуват до работа от другата страна на границата. Болниците, ресторантите и други фирми разчитат на това. Някои твърдят, че Швейцария има един вид „пасивно членство в ЕС“.

В Брюксел обаче швейцарците са известни като трудни клиенти. Докато Норвегия, друга нечленка с широк достъп до пазара, никога не поставя под въпрос финансовия си принос за ЕС, Швейцария редовно я използва като инструмент за получаване на отговори във връзка с някакви въпроси.

Швейцарските референдуми също са източник на търкания. Гласуването за имиграционните квоти през 2014 г. например наруши двустранните споразумения с ЕС за защита на свободното движение на хора.