САЩ се върнаха към темата за изменението на климата. Американският президент Джо Байдън обяви в началото на двудневната виртуална климатична конференция, че емисиите на парниковия газ CO2 в страната му ще бъдат намалени наполовина до 2030 г. в сравнение с 2005 г. „Това е решаващото десетилетие, за да избегнем най-големите щети от изменението на климата“, каза Байдън. Той потвърди целта си да направи САЩ климатично неутрални най-късно до 2050 г. Енергийният преход, разширяването на електромобилността и инфраструктурата биха предоставили възможност за създаване на милиони нови работни места, смята той.
Американският президент постави борбата срещу изменението на климата като свой приоритет през януари. Сега САЩ са част от Парижкото споразумение за климата, от което ги оттегли неговият предшественик Доналд Тръмп. Китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин също призна на конференцията, че иска да изпълни парижките климатични цели със страната си. Канцлерът на Германия Ангела Меркел обеща, че Германия ще даде своя принос за постигането на целта на ЕС за климата. Целта на Брюксел е да намали емисиите с 55 процента до 2030 г.
Извън ЕС обаче нарастват опасенията за плановете на Брюксел да обвърже европейските цели за емисиите с нови мита за продукти, които не се произвеждат по екологичен начин. „Страхуваме се, че това много лесно ще се превърне в протекционистични търговски препятствия," каза австралийският министър на търговията Даниел Техан пред Handelsblatt.
С анонса си за климата Байдън изпълнява ключово обещание на своята предизборна кампания. Намаляването на емисиите на парникови газове, което той обеща с до 52 процента до 2030 г. в сравнение с 2005 г., е най-амбициозната цел, която индустриалната държава досега си е поставяла в борбата срещу изменението на климата. Числото е два пъти по-голямо от целта, с която бившият президент Барак Обама подписа Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
По този начин Байдън дава огромен тласък и на международната климатична дипломация. Години наред глобалните усилия за опазване на климата бяха засенчени от решението на предшественика на Байдън Доналд Тръмп да излезе от Парижкото споразумение от 2015 г.
Защото международната защита на климата няма смисъл, ако САЩ не са сред участниците. След Китай САЩ са страната с втората по големина емисия на въглероден диоксид; те представляват около 13% от глобалните емисии на парникови газове. Ако се вземат за критерий емисиите на CO2 на жител, САЩ дори изпреварват китайците: емисиите на CO2 на глава от населението в САЩ са 16 тона годишно, в Китай седем, в Германия – осем, а в Индия - два тона.
Европейците бяха подали сигнала си за опазването на климата предишния ден: Държавите членки на ЕС се споразумяха с ЕК и Парламента в сряда, че ще се стремят да намалят своите емисии на парникови газове с 55 процента до 2030 г. Базовата година обаче не е 2005 г., какъвто е случаят с американците, а 1990 г. До 2050 г. Европейският съюз трябва да стане напълно неутрален по отношение на климата. Държавните и правителствени ръководители на ЕС вече се бяха ангажирали с целта за 55 процента намаляване в края на миналата година.
И Китай се врече на опазването на климата
Китайците също признаха своята отговорност за опазването на климата на виртуалната среща на върха, на която американците бяха домакини в четвъртък. Китайският държавен и партиен лидер Си Дзинпин заяви, че страната му иска да "контролира строго" въглищните електроцентрали. По време на настоящия петгодишен план до 2025 г. увеличаването на вредните за климата потребление на въглища трябва да бъде „строго ограничено“ и „постепенно намалено“ в следващия план до 2030 г.
Той повтори обещанието си, че Китай ще се насочи към своя пик на емисии преди 2030 г. и ще постигне въглеродна неутралност преди 2060 г. Китай обеща да премине по-бързо от своя връх до неутралността, отколкото биха могли много развити страни, каза Си Дзинпин: "Това ще изисква извънредно тежки усилия".
Китай иска да работи тясно с международната общност, включително САЩ, за да изпълни ангажиментите по Парижкото споразумение за климата, каза той. Трябвало да се прилага принципът на „обща, но различна отговорност“, каза Си. Според този принцип индустриализираните страни ще трябва да помагат на развиващите се страни.
Докато китайското правителство многократно потвърждава целите си в борбата с изменението на климата, критиците критикуват по-нататъшното разширяване на ползване на енергия от въглища на местно ниво и увеличаването на производството на въглища. Страната базира около 60 процента от енергийните си доставки на въглищата.
Американският начин на живот ще се промени
Независимо от това демонстративният съюз между китайци, американци и европейци е от голямо символично значение. По-специално с американците Китай спори по основни геополитически въпроси. Като претендира за лидерска роля на САЩ в борбата за защита на климата, Байдън изправя американското население пред огромни предизвикателства. „Американският начин на живот“ ще бъде различен в бъдеще: Обещаното намаляване на CO2 изисква радикално преминаване от въглища и нефт към възобновяеми енергии като вятърна и слънчева енергия.
Байдън даде да се разбере, че САЩ ще се изправят пред това предизвикателство: „Вече не чакаме, защото цената би била твърде висока и нацията ни е решена да действа сега“, каза президентът на САЩ.
Европейските компании биха могли да се възползват от новата американска стратегия. Корпорации като Siemens Energy, производителят на вятърни турбини Nordex и автомобилният доставчик ZF се надяват на бизнес за милиарди долари в САЩ. „Това е възможността на века за доставчиците в областта на възобновяемите енергийни източници и електрическата мобилност“, казва Даниел Кроненвет от консултантската компания Oliver Wyman.
Реакцията на германската икономика е силно положителна. „Надпреварата за обещаващите идеи в опазването на климата набира скорост и в страни извън Европа. Пазарът на климатични технологии предлага потенциал от над 300 милиарда евро годишно до 2050 година. Германската индустрия е твърдо решена да разшири лидерството си на пазара в този сектор“, пояснява президентът на BDI Зигфрид Русвурм.
След четири години изолация САЩ подадоха „спешно необходимия сигнал за по-бързи темпове в международната политика в областта на климата“. Следващата стъпка трябва да бъде обвързващото решение за обща цена на въглероден диоксид, което да бъде въведено поне на ниво Г20, добави той.
„Предложението на Байдън е амбициозен план за опазване на климата“, написа в Twitter Аналена Бербок, лидер на партията и кандидат-канцлер на Зелените. „Европа трябва да протегне ръка“. Бербок се застъпвала за трансатлантически съюз за климатична неутралност. По този начин може да се осигури конкурентоспособност, казва председателката на Зелените. Обещанията на американците и европейците обаче все още не са достатъчни за редица неправителствени организации за защита на климата. „И САЩ, и Европа трябва да поставят повече обещания и договорки на масата", казва Еберхард Брандес, изпълнителен директор на WWF за Германия. „Те носят историческата отговорност. Заедно те трябва да сформират силен екип за защита на климата, за да спрат климатичната криза“.
За своите планове Байдън се нуждае от мнозинство в Конгреса
Правителството на САЩ е под натиск да предприеме конкретни мерки, за да може да се започне процесът на трансформация към по-благоприятна за климата форма на бизнес. Белият дом вече стартира процеса с редица резолюции, които обръщат враждебния към климата курс на администрацията на Тръмп. Байдън ограничи сондажите за петрол и газ с укази и вкара борбата срещу глобалното затопляне като насока за работа във всички министерства.
Обещанието му да премахне федералните субсидии за изкопаеми горива е по-трудно изпълнимо. За тази цел той се нуждае от Конгреса на САЩ, в който демократите притежават само крехко мнозинство. Експертите подчертават, че основният обрат в климатичната политика на САЩ няма да бъде постигнат само чрез укази, а чрез големи реформи. Байдън представи инфраструктурен пакет на стойност повече от два трилиона долара, който би трябвало да доведе САЩ до зелен енергиен преход. Наред с други неща, трябва да се популяризират устойчиви технологии, електрически автомобили, модерни електрически мрежи и екологични методи на строителство.
Финансиране: чрез по-високи данъци
По-голямата част от пакета ще бъде платена чрез по-високи корпоративни данъци. За налагането им Байдън не може да се надява на подкрепата на републиканците в Конгреса; консервативният лагер гледа на реформата като на унищожител на работни места и скъпо бюрократично чудовище. Но някои умерени демократи, чиито щати са зависими от петрола и въглищата, също са скептични. Отклонението от изкопаемите горива не се посреща охотно навсякъде - особено, когато не е ясно дали Китай и други държави ще направят подобни жертви.
За други демократи планът на Байдън не е достатъчно амбициозен. „Трябва да мислим още по-мащабно и още по-смело", настоява депутатът Александрия Окасио-Кортес, която пропагандира идеята за десет трилиона долара „Зелена нов сделка".
20:21 | 12.09.22 г.