Някой спасява репутацията на старите бели мъже

Надежда, подигравки и малко завист. Новината, която в момента се прокрадва от САЩ през гъстата мъгла на коронавируса, събужда тази комбинация от емоции. Защото тази седмица новият президент на САЩ Джо Байдън покани 40 правителствени ръководители на климатична среща на върха. Просто така. Но с ясната цел най-накрая да се направи решителна крачка напред, пише Петра Пинцлер в свой коментар за Die Zeit.

Ентусиазмът, с който Байдън задава темпото, дава надежди. В момента той изглежда е единственият държавен глава в света, който яростно се противопоставя на голямата климатична криза и се опитва да направи две неща с предложената среща на върха.

Във вътрешнополитически аспект той иска да покаже на американците, че неговото правителство не е само, а се посреща с респект и от чужбина (и да се надяваме – и копирано). Той, който скоро ще похарчи милиарди долари за климатичното преструктуриране на страната и по този начин бързо ще изпълни едно от предизборните си обещания.

Във външнополитически аспект на свой ред той иска да увеличи натиска върху други правителства. Така че всеки, дори и тези, които все още смятат, че темата не ги засяга, най-накрая може да направи повече срещу климатичната криза.

Бразилският президент например, който продължава да унищожава горите на Амазонка. Австралийците, обичащи въглищата. Пристрастените към петрола саудитци. Китайците, които все още финансират и строят електроцентрали на въглища в цяла Африка. И всички други, които ги следват. 

Разбира се, не трябва да напрягаме твърде силно паметта си, за да можем и да се присмеем на американските усилия. Едва застанал на поста, новият президент вече започна с голямото шоу. Нека американците първо поправят онова, което Доналд Тръмп бе разбил.

Много вода трябва да изтече по Потомак, докато целите за намаляване на емисиите въглероден диоксид в САЩ или финансовата помощ на САЩ за жертвите на климатичната криза се върнат на приемливо ниво. И преди всичко, докато в самите САЩ защитата на климата не стане по-голяма част от ежедневието, докато къщите не бъдат санирани, автомобилите не станат електрически, а стековете не бъдат смалени. Не би ли било по-добре Байдън първо да се захване с по-малки цели, да погледне първо самите САЩ?

Най-късно при появата на тези мисли идва и завистта. Да, разбира се, правителството на Байдън осъщестява голямо шоу и, да, можете да се усмихнете на всичко това. Но не е ли истинският проблем, че ние, европейците, които сме толкова космополитни, международно мислещи и опазващи климата, не можем да направим точно това? Къде беше голямата германска климатична конференция през последните години?

Или още по-добре, великото европейско шоу, което удивлява света, подхранва телевизионните камери и оправомощава други правителства? ЕС наскоро сключи споразумение за защита на инвестициите с Китай за насърчаване на икономиката. Защитата на климата не бе включена по никакъв начин.

Ако след Парижката климатична конференция (а тя беше преди почти шест години) Европа успя да излъчи впечатляващо международно послание, то идва не от правителствата. А от децата. Грета Тунберг прокара темата, а не Ангела Меркел. Направи го Fridays for Future, а не ЕС. В най-добрия случай правителствените глави се оставят да бъдат увлечени; в основата си те все още са унили и невежи по темата.

Тази седмица, когато Байдън привлече вниманието, Европейският парламент, Съветът на правителствата и ЕК се споразумяха за по-строги климатични цели за ЕС, както и за закон. Но това сработи, само защото в противен случай във Вашингтон европейците щяха да се чувстват доста неудобно. А за капак детайлите са толкова сложни, че едва ли някой разбира какво точно означава тази цел на ЕС и как се изчислява.

И още нещо се постига ужасно трудно в Европа: Отново и отново части от решенията се отлагат, докато едва ли някой знае кога в Брюксел ще се случи нещо наистина важно, що се отнася до опазването на климата. И тогава дори заинтересованата иначе публика вече не гледа внимателно. Само един пример: газовото лоби все още се опитва да направи така, че природният газ да бъде обявен за устойчив от ЕС. Всъщност това трябва да се предотврати.

Но сега решението вероятно ще бъде взето едва през есента, оставяйки нови месеци за лобиране. Не става дума за дребни неща, а за милиарди евро. Да се получат заеми за инвестиции в газови електроцентрали или тръбопроводи, които са по-скъпи или по-евтини в зависимост от тяхната класификация. Въпросът е дали сега ЕС ще се превърне в зависим от газа за дълго време регион и по този начин ще отложи въглеродната си неутралност.

Така че става дума за основния въпрос: Колко сериозно се отнасят правителствата и ЕК към опазването на климата? Дори в дребния шрифт, дори ако обществеността не обръща особено внимание на някои закони.

Политиката не е просто шоу, а околната среда и климатът не може да бъдат спасени с хубава среща на върха. Необходими са същност, правилни закони, добри разпоредби и много пари.

Да се справим с всичко това е трудна задача. Само че в момента Байдън предлага всичко това. Много пари за трансформацията на неговата собствена държава. Правилните хора, които бързо пишат нови закони и правила. Адски добро шоу, което вдъхва смелост на целия свят. И енергия, която сигнализира: Искам нещо. Някой спасява репутацията на старите бели мъже. А това от своя страна също вдъхва надежда.