Европейските лидери все още не са си научили урока от войната на Русия в Грузия през 2008 г., нито от необявената война срещу Украйна и анексирането на Крим през 2014 г., пише в коментар проф. Кристофър Майер от лондонския Кралски колеж в коментар за Politico.
Той припомня думи на украинския външен министър Дмитро Кулеба, че Русия вече няма да може да изненада никого. "Кулеба е оптимист", казва Майер в своя коментар.
Според него в момента Москва отново се опитва да изненада Европа, струпвайки войски по границата си с Украйна и този път щетите за европейските интереси ще бъдат големи, защото Западът не може да използва своето традиционно извинение.
Изненадата е ключов елемент в стратегията на Кремъл. Руската икономика не е по-голяма от тази на Италия, а номиналните военни разходи са едва 1/4 от разходите за отбрана, които правят страните от ЕС. Москва инвестира усилено в армията си от 2009 г. насам и оттогава наблюдателите се чудят какво планира.
По отношение на Украйна за Русия е много лесно да набира информация за европейските лидери от отворени източници и да прецени каква би била реакцията им в конфликта. Разузнавателните служби на Кремъл действат ефективно. В същото време решенията в Москва се взимат от президента Владимир Путин и малък кръг доверени лица, до които западните служби не проникват.
В резултат западните лидери трудно могат да преценят какво се случва в Русия и на кого могат да имат доверие, коментира експертът. Той припомня, че през 2014 г. един от близките сътрудници в Кремъл Сергей Глазев предупреди, че "Русия не може да гарантира статута на Украйна като независима държава". В същото време външният министър Сергей Лавров обясняваше: "Ние сме сериозни хора, нека не ставаме параноични" и обещаваше да "охладят горещите глави".
В крайна сметка Крим беше анексиран, а Европа - изненадана от действията на Москва.
Днес един от служителите в президентската администрация Дмитрий Козак коментира, че "започва началото на края" за Украйна. Този път Европа не трябва да пренебрегва такива коментари, дори и предназначени за вътрешната публика, препоръчва Майер.
Движението на руските военни части трябва да бъде проследено, пише още експертът и припомня, че през 2008 г. е имало подобни действия в Южна Осетия и Абхазия. И тогава, и сега Москва ги определя като военни учения.
Случаят с Украйна през 2014 г. показа "слепи зони" в Политиката по добросъседство на ЕС и Източното партньорство, коментира още експертът. Той допълва, че още през 2013 г. западни анализатори прогнозираха действия на Русия срещу Украйна, но никой не очакваше военна интервенция, какво остава за едностранно анексиране на Крим.
Известни съмнения тогава изказват външните министри на Полша и Швеция, но техните коментари не са взети насериозно и се смята, че те са мотивирани от отношението им към Русия.
Лесно е да бъдат пренебрегнати предупрежденията, особено когато противоречат на основите на външната и икономическата политика на Европа, пише още Майер. За политиците приемането на подобни предупреждения е стресиращо и представлява труден избор на базата на техните ценности и интереси. А ако се учим от историята - да не се действа в подобна ситуация, е всъщност по-трудното решение.
За Запада е обяснимо, че е допуснал изненада през 2008 г. и през 2014 г. Но днес няма извинение, ако се провали отново, заключава експертът.
06:51 | 12.09.22 г.