fallback

Защо е в упадък трансатлантическият алианс

Има много причини уникалните отношения между САЩ и Европа да страдат, твърди Иън Бремър, президент на Евразийската група

08:45 | 21.04.21 г. 6
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Доналд Тръмп промени Америка - не толкова, колкото искаха неговите поддръжници, но повече, отколкото се надяваха неговите критици.

И все пак САЩ не бяха единствената държава, която се промени през последните четири години.

Докато настоящият президент Джо Байдън се бори да успокои съюзниците си, че Съединените щати, които си спомнят, са се „върнали“, други продължават да се променят. Това прави връщането към начина, по който се движеха нещата, невъзможно. Това важи особено за трансатлантическите отношения - уникалните отношения между САЩ и Европа, на които някога са се радвали, не се връщат, дори когато Байдън е на поста. И не всичко е свързано с Тръмп, пише в цитиран от БГНЕС коментар за „Катимерини” Иън Бремър, президент на Евразийската група.

Първата причина отношенията между САЩ и ЕС да не се върнат в предишното си състояние е още преди Тръмп да встъпи в длъжност - гласуването за Btexit. В продължение на десетилетия Великобритания беше първото място, където се обаждаха Съединените щати, когато се занимаваха с Европа. Въпреки че понякога се противопоставяше на преобладаващите ветрове в Европейския съюз, Лондон служи като надежден и ефективен защитник в блока за САЩ. Сега САЩ трябва да инвестират още повече време и енергия в отношенията си с политиците и институциите на ЕС, без да изглежда, че дават на Великобритания опрощение; Англо-американските връзки в областта на отбраната и разузнаването все още са достатъчно ценни, за да заслужат специално внимание от страна на Вашингтон.

В крайна сметка, Великобритания е тази, която най-тясно споделя виждането на САЩ по геополитически въпроси като Русия и Китай (повече за това по-долу). От друга страна, администрацията на Байдън споделя оценката на Европейския съюз (и Ирландия) за предизвикателствата, възстановени от Брекзит, в Северна Ирландия. Брекзит ще направи навигацията в отношенията между Обединеното кралство и ЕС много по-трудна за Белия дом, особено доколкото изглежда, че Лондон и Брюксел ще останат в противоречие в обозримо бъдеще.

Втората разделителна линия между САЩ и Европа е на по-широките ценности, които са в основата на избора на политика. По икономическите въпроси ерата на Тръмп събуди в американските политици осъзнаването, че трябва по-активно да се стремят към нещата у дома. За демократите това означава повече помощ за американските работници и повече индустриални субсидии. Това може да звучи по-познато в Европа, но няма да попречи на Брюксел да защити своя единен пазар срещу това, което смята за нелоялни конкурентни предимства. Като добавим към това конкретния подход на ЕС към проблемите на 21-ви век като изменението на климата и цифровите услуги, налице е доста голяма вероятност от нови мита, регламенти или и двете, приложими към търговията между САЩ и ЕС. Заедно с различни подходи, възприети по въпроси като поверителността на данните, социалния договор и свободата на словото, „общите ценности“, които САЩ и Европа някога са споделяли, стават трудни за привеждане в съответствие.

Но най-критичното разделение е върху геополитиката и възприятията кой е приятел и кой е враг. Трансатлантическите отношения бяха най-силни по време на Студената война, когато Съветите представиха общ враг както на САЩ, така и на Европа, върху което да се съсредоточат. Днес някои европейци искат по-тесни отношения с Москва, виждайки я като важен енергиен партньор; други искат да й дадат хладно рамо заради агресивните действия на Владимир Путин в чужбина и нарушенията на правата на човека у дома. Истинският проблем за разделението между САЩ и Европа е Китай - САЩ виждат Китай като свой основен съперник както в икономическата, така и по отношение на националната сигурност (включително в технологията). Европа може да счита Китай за заплаха за националната сигурност, но се надява да си сътрудничи икономически в области от взаимен интерес с Пекин, както е показано в Цялостното споразумение за инвестиции, което те подписаха през декември. Трудно е да работите в тясно сътрудничество, когато дори не можете да се съгласите кои са вашите приятели и кои са враговете ви. И без външна заплаха да ги обедини, трансатлантическите отношения се отдалечават още повече.

Европейските лидери са щастливи да видят по-традиционен президент като Байдън в Белия дом. Но облекчението, че Тръмп го няма, не дава основа за силна връзка. Трансатлантическият алианс е в упадък - и воденият от Запада световен ред с него. Колкото по-скоро двете страни го разберат, толкова по-скоро те могат да започнат да изграждат новата архитектура, необходима за по-силна, трайна връзка. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:26 | 10.09.22 г.
fallback