Войната бе свършила. Глобалната пандемия избледняваше. Икономиката на САЩ беше под пара, нараствайки с 42% между 1920 до 1929 г., докато американците харчеха и се забавляваха през това десетилетие, станало известно като Бурните 20-те. Някои смятат, че нашият век ще изпита нещо подобно. Пандемията скоро може да изчезне, новата администрация иска да налее трилиони в икономиката, а след 13 месеца на ограничения много американци са готови да купонясват. „Веднага щом се ваксинирам и светът се отвори отново, ще подивея напълно“, ми сподели приятел, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Съгласна съм с него, но не съм толкова сигурна, че ще вилнеем цяло десетилетие. Въпреки че ускоряването на растежа е почти гарантирано в развития свят тази година, има причини да се притесняваме, че то няма да продължи в средносрочен и дългосрочен план.
Бурните 20-те години се характеризираха с бум на разходите, технологични иновации (водени от използването на електричеството), разширяване на личните свободи (включително избирателното право на жените), нарастващо неравенство и буен фондов пазар. Чекваме много от тези квадратчета през 2021 г. Нивата на спестявания в САЩ и Европа скочиха с 10-20 процентни пункта миналата година, отчасти благодарение на мерките за фискални стимули. С отварянето на икономиките тези спестявания вероятно ще бъдат изразходвани, което ще доведе до нарастване на търсенето.
Това вече започна, след като акциите на компаниите за развлечения от индекса MSCI World Hotels, Restaurants and Leisure се представят по-добре от глобалната кошница на Citibank от компании, възползващи се от затварянето. Индексите на мениджърите по доставките скочиха до нива, които не са наблюдавани от 1983 г. в САЩ и от началото на воденето на статистика през 1997 г. в еврозоната.
През последната година дигитализацията и автоматизацията се ускориха. Проучване на Глобалния институт McKinsey установи, че фирмите цифровизират много дейности през първите седем месеца на 2020 г. с 20 до 25 пъти по-бързо, отколкото са смятали за възможно. Главният икономист на Английската централна банка Анди Халдейн твърди, че това може да предизвика бум на производителността през следващото десетилетие, който да стимулира растежа.
20-те години на 20 век не бяха бурни за всички. Расово и икономически сегрегирано, американското общество беше много неравно. Икономиката силно разчиташе на селското стопанство за разкриване на работни места; фермите обикновено бяха малки и непродуктивни. През 2019 г. Статистическото бюро отчете едно от най-големите неравенства в американските доходи от 50 години насам, като то вероятно се е покачило още повече миналата година.
Фондовите пазари отново са на рекордни върхове. Според циклично коригираното съотношение цена-печалба, оценките на компаниите в S&P 500 само два пъти са били по-високи в сравнение с бума на акциите от 20-те години на миналия век: в пика на дотком балона и, което е тревожно, сега. И двата пъти акциите бяах стимулирани от изключително експанзионистична монетарна политика, отчасти благодарение на ниската инфлация.
Но все още не изваждайте ретро дрехите отпреди век. Дали днешният прилив на икономическа активност ще продължи зависи от три неща: пандемията, политиките и производителността.
Груповият имунитет може никога да не се образува. Неравномерното разпространение на ваксините в световен мащаб увеличава риска от поява на устойчиви на ваксини щамове. Вълните от новозаразени могат да откажат хората да излизат и да харчат. Неравният достъп до имунизация може да забави растежа на развитите икономики.
Фискалните и монетарните стимули също така могат да бъдат спрени преждевременно. Извънредните фискални стимули ще изтекат през следващите година или две, като фискалният импулс може да се превърне в отрицателен в някои страни с отшумяване на натрупаното търсене. За щастие това изглежда малко вероятно в САЩ и ЕС, тъй като стимулиращият пакет на президента Джо Байдън за „ново изграждане“ (който все още не е приет) и европейският план за възстановяване „за следващото поколение” са фокусирани върху средносрочните разходи. По-голямата заплаха е задържаното търсене и стабилните перспективи за растеж да генерират инфлация и да вдигнат доходността по облигациите, което да накара централните банки да затегнат паричната политика.
Дигитализацията и автоматизацията може да предизвикат бум в производителността, но това може да подрине икономическия растеж. Големите компании суперзвезди вероятно са имали най-лесния достъп до капитал за тази промяна. Ако е така, пазарната концентрация ще се повиши още, отслабвайки конкуренцията и силата на работниците, и изостряйки неравенството. Автоматизацията също така заменя някои от работниците с ниски заплати и непълно работно време, засегнати най-силно от пандемията. Хората в долната част на скалата по заплащане имат по-голяма пределна склонност към потребление от тези в горната част, така че това удря търсенето.
И така, нека вдигнем наздравица за отварянето на света и да се надяваме да последва бум. Но си струва да се отбележи, че Бурните 20-те бяха последвани от Голямата депресия. Институциите и корпоративните лидери трябва да помнят, че купоните и махмурлукът вървят ръка за ръка.
11:38 | 14.09.22 г.