Желанието и реалността винаги са били доста далечни съседи в европейския квартал на Брюксел. Европейският съюз трябва да се превърне в „най-конкурентния регион на земята“ през 2010 г., гласи Лисабонската стратегия от началото на хилядолетието. Последваха финансовата и еврокризата, които доведоха Европейския валутен съюз до ръба на пропастта. През същата година Брюксел провъзгласи „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“. Всички знаеха, че Америка управлява дигиталния бизнес, а днес го прави повече от всякога.
Преди няколко месеца председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в речта си за състоянието на Европа, че гражданите са възприели пандемията като възможност и „са използвали момента, за да дадат на Съюза нова жизненост".
Малко повече от година след избухването на кризата трябва да си признаем, че се случи точно обратното. Европа изостава особено в сравнение със САЩ и Китай - в борбата срещу вируса и най-вече икономически.
Поне на пръв поглед това е удивителна диагноза, тъй като пандемията избухна в Китай, а в началото на годината САЩ се управляваха от онзи Доналд Тръмп, който рекламираше инжекциите с белина като мярка за защита срещу епидемията.
Но статистиката е пределно красноречива: Европейският съюз не само претърпя по-голям спад от Китай и САЩ с понижение от 6,1% през 2020 г., перспективите за тази година също са лоши. Според Международния валутен фонд (МВФ) Китай ще отчете ръст от 8,4%, а Америка - с 6,4%.
Експертите от Вашингтон, от друга страна, вярват, че ЕС ще постигне увеличение от едва 4,4%. Има още по-прецизни и в никакъв случай по-положителни прогнози за еврозоната. През 2022 г. брутният вътрешен продукт на еврозоната ще бъде само с 1% над стойността от 2019 г., докато в САЩ ще бъде със 7%, а Китай дори с 18% над тази стойност.
Средната стойност в световен мащаб не изглежда по-добре: еврозоната се срина над два пъти повече от световната икономика през 2020 г., а възстановяването през 2021 г. е с два процентни пункта по-слабо от средната глобална стойност.
Този път всичко трябваше да е различно
„Еврозоната очевидно изостава в кризата“, казва пред германския Handelsblatt Габриел Фелбермайер, президент на Института за световна икономика (IfW). Тъжното е, че така беше и през последната криза. Нормалният (коригиран спрямо кризата) темп на икономическо разширяване в Европа спада от около пет години и в близко бъдеще няма да достигне много повече от един процент, изчисляват от IfW. Това е по-малко от половината от американския темп и една пета от китайския темп на растеж. При това този път всичко трябваше да е различно. Миналото лято европейските държавни и правителствени ръководители увериха, че са научили урока от еврокризата. Те се договориха за общ европейски фонд за възстановяване - Next Generation EU.
За първи път в историята си Европейската комисия трябва да може да издава мащабни облигации и да разпределя 750 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми на държавите членки. По-специално трябва да се облекчат силно задлъжнелите страни в Южна Европа и да се дадат нови перспективи за растеж, защото парите трябва да се влеят предимно в проекти на бъдещето: защита на климата и дигитализация.
Но дали първите средства могат да започнат да текат, както е планирано, през юли, е все по-съмнително. От друга страна, едно е ясно: американците правят всичко възможно по отношение на икономическата политика, докато европейците не успяват да се възползват от потенциала си. Това ще доведе до все по-голямото смаляване на икономическия отпечатък на ЕС. Както изчислява базираният в Мюнхен институт Ifo, делът на Европа в световната икономика ще намалее с 3,5% от 2019 г. до края на 2021 г.
Китайците, от друга страна, ще увеличат дела си с 10%, а САЩ поне ще запазят позицията си. Това би означавало, че за първи път в края на тази година ЕС с неговите 350 милиона жители ще бъде икономически по-незначителен от Китай.
Какви са причините за тази тревожна тенденция?
12:29 | 14.09.22 г.