Има много доказателства, че хората с пари ще трябва да се откажат от значителна част от богатството си през следващите години. Също така с течение на времето по-младите работещи хора ще увеличат своя дял от доходите спрямо пенсионерите, пише Джон Дизърд за Financial Times.
И това не зависи от това коя партия спечели или загуби една шепа места в Конгреса на САЩ например. Или, в този смисъл, от това кой съобщава политиката на централната банка. Тенденцията може да е по-дълбоко и по-дългосрочна.
Моделите от миналите исторически данни са като вътрешна информация. Те предлагат информационно предимство за инвеститорите, тъй като изглежда, че малцина искат да си направят труда да четат обемни исторически документи
Напоследък чета историческите свидетелства за постпандемичните икономики и връзката между възрастовата структура и инфлацията. Има само лоши новини за собствениците на капитал.
Миналия юни клонът на Федералния резерв в Сан Франсиско публикува доклад на тема „Дългосрочните икономически последици от пандемиите“. Авторите са изследвали нивата на възвръщаемост на активите след 19-те значителни пандемии, простиращи се назад до 14-ти век.
Както те казват, „резултатите са зашеметяващи и говорят за непропорционалните ефекти върху работната сила по отношение на земята (и по-късно капитала), които пандемиите са имали през вековете“.
Не е добра новина за богатите хора, но „след пандемия естественият лихвен процент намалява в продължение на десетилетия, достигайки долната си точка около 20 години по-късно, като нивото му е с около 1,5 процентни пункта по-ниско от това, ако пандемията не се бе случила“.
Този „естествен темп“ също така показва траен спад през вековете, от около 10% в средновековието, през 5% в началото на индустриалната революция на запад, до близо 0% днес.
С други думи, сега наистина не можете да спечелите нищо от парите си след корекцията за инфлацията. А след това част от непечелещия капитал ще бъде отнета.
Въпреки че както войните, така и пандемиите отнемат огромен брой животи, изследването на клона на Фед в Сан Франциско установява: „Ефектът от войните е в другата посока: те обикновено вдигат реалните лихвени проценти за 30-40 години по икономически и статистически значим начин."
Когато се замислите, тези устойчиви модели са логични. Войните унищожават имуществото и разпиляват парите, докато пандемиите са като неутронни бомби - също убиват хора, но оставят инфраструктурата непокътната. Така че пандемиите водят до по-малко хора спрямо земята и парите, което би трябвало да доведе до повишаване на заплатите спрямо наемите и лихвените проценти.
Настоящият отговор на пандемията е държавата да вземе назаем много пари и да ги похарчи по един или друг начин. Както казват авторите на изследването, „учебникарският отговор е или да се вземат заеми, за да се смекчи шокът, или да се води агресивна стимулираща политика“. Те обаче добавят, че „устойчивостта на такъв дълг зависи изключително от вида на икономическото бедствие“.
Така че изглежда, че вместо следвоенна инфлация, бихме могли да имаме постпандемичен натиск надолу върху лихвените проценти и печалбите. Поглеждайки бегло графиките, заключенията от изследването досега са в съответствие с това, което виждам, откакто ваксините започнаха да пристигат в края на миналата година, посочва Дизърд.
Да, до края на февруари на пазара на облигации имаше инфлационен страх, но той изглежда спадна заедно с цените на медта и петрола. Западните правителства емитираха много дълг, но това сякаш отговори на високото ниво на предпазни спестявания. Банковата система изглежда по-добре настроена да изкупува американски ДЦК, отколкото да отпуска нови заеми.
Каква ли икономическа и демографска динамика ще оформи живота ни, след като ефектите на Covid-19 започнат да избледняват с времето? Преглеждам анализ на Банката за международни разплащания от 2018 г., озаглавен „Трайната връзка между демографията и инфлацията“. Авторите Микаел Юселиус и Елод Такатс смятат, че „дефлационният ефект, който възрастовата структура е имала върху инфлацията през последните четири десетилетия, ще се обърне през следващите десетилетия и ще се превърне в инфлационен“.
Накратко, авторите установяват, че инфлацията се увеличава при население с нарастващ дял на зависимите лица (като деца и пенсионери) и намалява при нарастващ дял на работещите хора. Ефектите са сходни във времето. Това може да се дължи на намаляването на нивата на спестявания, когато делът на зависимите се увеличава и обратно.
Каква икономическа или демографска динамика ще настъпи след пандемичен спад на нивата на възвръщаемост? Може да видим подсказки в това как инфлацията реагира на промените във възрастовата структура на оцелялото население.
Политиката на стимулиране трябва да се разглежда като вид театър, а не като планове за икономическото бъдеще.
10:58 | 13.09.22 г.