Програмите за подкрепа заради коронавирусната криза трябва да продължат

Коронавирусните ваксини може и да са източник на светлината в края на тунела, но все още не сме оставили пандемията зад гърба си. Някои са загрижени, че продължаващата широкообхватна помощ може да намали стимулите за работа, да задържи още известно време неефективните бизнеси над водата и в крайна сметка да забави процеса на възстановяване.

Тези опасения не са оправдани, пише в свой анализ за онлайн изданието Politico.eu Стефано Скарпета, ръководител на Дирекцията за заетост, труд и социални въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Световната финансова криза ни научи, че в ситуации с много търсене и малко предлагане на работа – като тази, в която се намираме сега, добре насочената държавна подкрепа има минимални разходи за ефективност. За да се възстановят бързо нашите икономики, европейските правителства ще трябва да осигурят адекватно финансиране през тази фаза на преход.

Според него има 4 приоритета, които да се имат предвид.

Първо, да се подпомогнат семействата и компаниите, които са най-засегнати от икономическите ефекти на COVID-19.

По време на първата вълна на пандемията в няколко държави от ОИСР до една трета от работниците бяха обхванати от схеми за запазване на работното място. Броят на исканията за подпомагане намаля с частичното отваряне на икономиката, но остава по-висок в сравнение със световната финансова криза в много страни. Броят на хората, които претендират за помощи заради загубени доходи и обезщетения за безработица ще нараства с течение на кризата.

Разбира се, тези мерки за подкрепа са скъпи в краткосрочен план, но алтернативите ще струват повече в дългосрочен, посочва Скарпета. Милиони са засегнатите в сектори, които още не могат да заработят заради въведените санитарни ограничения. Милиони са и безработните, а много компании са изпаднали в дълбоки финансови затруднения.

Докато санитарните ограничения не бъдат премахнати, отнемането на подкрепата за засегнатите лица и компании би довело до повече фалити, по-голяма безработица, бедност и допълнителни икономически затруднения.

За да намалят непосредствените разходи за тези програми, правителствата трябва да подобрят насочването на подкрепата към семействата и секторите, които имат най-голяма нужда от нея. Фирмите в сектори, които не са обект на задължителни здравни ограничения, трябва да поемат част от разходите за освобождаване на ресурси за други сектори, смята Скарпета.

Вторият приоритет трябва да бъде насърчаването на създаването на бизнес и избягването на фалити сред високоефективни, но свръхзадлъжнели компании. Закриванията на фирми са намалели средно с 30 процента през 2020 г. в страните от ОИСР въпреки безпрецедентния спад на БВП. Това вероятно означава, че някои нежизнеспособни фирми се държат на повърхността чрез мерки за подкрепа, предназначени да подпомогнат компаниите, които биха били печеливши, ако не беше пандемията.

Този тип неефективност не е най-големият риск за икономиката. Тъй като икономиката все още е несигурна, а търсенето – потиснато, по-сериозната опасност е, че високоефективните компании, които са свръхзадлъжнели, ще фалират. За да се избегне този сценарий, ще е необходимо да се окаже подкрепа за справянето с високите нива на корпоративен дълг.

Правителствата също трябва да стимулират създаването на нови предприятия и предприемачеството, като осигурят подходяща защита на самостоятелно заетите работници, например чрез осигуровки за безработица – нещо, което в много случаи не е достъпно за тези, които не са на официални договори на пълен работен ден.

Третият приоритет трябва да бъде насърчаване на наемането на персонал и увеличаване на подкрепата за търсещите работа. В един момент единственият изход от кризата ще бъде чрез създаване на работни места. В момента създаването на работни места в някои страни е с 10 до 20 процентни пункта по-ниско, отколкото беше преди пандемията.

На макро ниво това означава да се поддържа експанзивна фискална и парична политика. На микро ниво временните и целеви субсидии за наемане на работа - като въведените във Франция, Италия и Обединеното кралство, могат да бъдат рентабилен начин за стимулиране създаването на работни места, ако несигурността продължава.

Четвъртият, но не и маловажен, приоритет е да се обърне специално внимание на младите хора. Равнището на младежката безработица в страните от ЕС 17% през януари 2021 г., което е с почти 10 процентни пункта по-високо от общото ниво на безработица. Още преди COVID-19 кариерата на много млади хора все още беше белязана от кризата през 2008 г. През 2018 г. 61% от младежите в ЕС са заемали нископлатени работни места.

Не можем да си позволим да повторим грешката от финансовата криза през 2008 г., когато младите хора получиха твърде малко подкрепа твърде късно. Нуждаем се от всеобхватен политически пакет за младежта, включително схеми за наемане и чиракуване и програми за обучение. Германия и Шотландия например въведоха допълнителни субсидии за работодатели, които наемат стажанти, съкратени по време на кризата.

Страните се подготвят да стартират мащабни планове за възстановяване и би било добре да имат предвид тези четири приоритета. Семействата, търсещите работа, работниците, компаниите и младите хора се нуждаят от продължителна, целенасочена подкрепа. Без подкрепа за най-нуждаещите се усилията за възстановяване ще са безплодни, а дългосрочните социални и икономически разходи – неизмерими.