ЕС има по-добър лост срещу Китай от санкциите

Има нещо все по-ритуално в геополитическото противопоставяне между Запада и Китай. Американците и европейците размахват пръст на Пекин относно нарушаването на човешките права в Синдзян, демокрацията в Хонконг, мира в Тайванския проток и т.н. Китайците казват на западняците да си гледат работата и да спрат да бъдат лицемерни, пише Адреас Клут за Bloomberg. 

И така си върви, око за око. Винаги, когато китайските дипломати се почувстват обидени, те се държат като „вълци единаци“, каквито според тях президентът Си Дзинпин иска да бъдат. Този термин идва от два екшън филма за китайци, сритващи западни задници. Посланието на Пекин е: Не можете повече да се забърквате с нас.

Пример: Взаимните санкции от март. Откриващият залп на Запада бе налагането от Европейския съюз на санкции на четирима китайски граждани и едно юридическо лице за пътуване и други ограничения. Американците, канадците и британците наложиха подобни мерки. Без да им мигне окото, китайците отвърнаха с още по-тежки санкции, засягайки няколко аналитични центъра, учени и дори членове на Европейския парламент.

Целта на китайците в подобни конфликти е да покажат, че винаги са готови да ескалират - по-бързо и по-яростно от Запада. Междувременно северноамериканците и европейците знаят, че санкциите не са много повече от символичен жест, но смятат, че това все пак е по-добре от никаква реакция.

И все пак има друг лост, който ЕС може да използва срещу Китай: Всеобхватното споразумение за инвестиции (CAI) между двете сили. Договорена през декември, тази сделка все още не е ратифицирана от Европейския парламент, върху който Китай тъкмо наложи санкции. ЕП трябва да третира споразумението като заложник.

Винаги съм бил против CAI. Почувствах, че германският канцлер Ангела Меркел, която застана твърдо зад сделката след години на буксуващи преговори, на практика бламира Джо Байдън, точно когато той се готвеше за президентство, в което искаше да възкреси западните съюзи, не на последно място чрез единно противостоене на Китай.

Струва ли си CAI да бъде ратифицирано на база само на своята търговска логика? Трудно е да се каже.

Споразумението има за цел да създаде равни условия за китайските и европейските компании, които правят бизнес помежду си. И Китай наистина отстъпи повече от ЕС. Но това е така, защото европейската икономика вече беше доста отворена за китайците, докато Пекин безочливо спъваше западните компании в Китай.

CAI адресира някои от тези проблеми. В няколко сектора то забранява съществуващите изисквания на Пекин западните компании в Китай да създават съвместни предприятия с местни фирми - договорености, които китайците често използват, за да гепят технологии и търговски тайни. Пекин също така ще вдигне ограниченията върху капацитета на чуждестранните производители на електрически автомобили и някои други стоки. В други спорни области обещанията на Китай са по-размити, особено по отношение на субсидиите за националните шампиони.

Най-слабата част от споразумението обаче е неясният ангажимент на Китай да премине към - може би някой ден - ратифициране на конвенциите на Международната организация на труда, които забраняват принудителния труд. Защо просто не ратифицират? Тук става въпрос за Синдзян, където Пекин брутално потиска многобройното и предимно мюсюлманско население от уйгури. Китайското усукване по този въпрос беше спирачка на сделката за много членове на Европейския парламент дори преди последните санкции.

Както винаги проблемът в ЕС е, че държавите членки имат различни интереси. Германия особено се грижи много за своите бизнес и търговски връзки - пет поредни години Китай е най-големият й търговски партньор, преди САЩ (въпреки че Америка все още е най-големият купувач на германски износ).

Меркел заяви, че иска да избегне избора между САЩ и Китай, за да не се върне светът към твърди блокове, каквито съществуваха по време на Студената война. В това отношение нейните цели се припокриват с тези на Си Дзинпин. Неговата цел е да не позволи на САЩ и ЕС да се обединят срещу Китай. Така че той направи няколко отстъпки, за да получи инвестиционна сделка, която разглежда като стимул за други договори. Но тази геополитическа мотивация също така означава, че Китай има да губи повече от ЕС, ако споразумението се провали - асиметрия, която Европа може да използва.

Германия и останалата част от Европа трябва да помнят какво е заложено: конфликт между ценностни системи, противопоставящи западните представи за върховенството на закона и отворените общества (колкото и несъвършени често да изглеждат на практика) срещу китайския модел на явна автокрация. Европа не може да се преструва, че остава неутрална в това противопоставяне. Един добър начин да се обясни това на Пекин е ЕС да поиска откуп за инвестиционната сделка.