Посещавайки Европа през март, Джон Кери, посланикът за климата на американския президент Джо Байдън, призова ЕС да отложи плановете за вносни мита, свързани с въглерода, и да ги остави като „крайна мярка“. Отговорът на Европа трябва да бъде, че относно климата вече е време за крайни мерки и да покани Байдън и Кери да се присъединят, вместо да се противопоставят на инициативата, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Европейската комисия обеща на страните членки на ЕС да публикува планове за така наречения „механизъм за гранична въглеродна корекция“ (CBAM) това лято. Това отразява брутален факт: такива зелени мита са необходими, за да изпълни Европа амбициозните си ангажименти към зелената икономика. Макар че много политически битки остават нерешени, се вижда нова решителност чрез бързо екологизиращите се приоритети на европейските правителства и институциите на ЕС, включително нарастваща готовност за използване на финансовата система в подкрепа на зелената трансформация.
Тези амбиции означават, че въглеродните емисии трябва да станат много по-скъпи. Това е въпрос на логика. Необходимо условие за декарбонизиране на всяка икономика е достатъчно производители и потребители да виждат финансово предимство в преминаването към дейности с ниски, нулеви или отрицателни въглеродни емисии. Това може да се получи пряко, от въглеродни данъци или разрешителни за емисии, или косвено, от налагане на количествени правила, определящи колко различните дейности могат да отделят.
Някои правителства вече извлякоха полза от необходимостта и обявиха дългосрочни насоки за цените на въглерода, за да създадат прозрачни и предсказуеми условия за инвестиционни решения. Канада планира да увеличи федералния си данък върху въглерода от 24 долара на тон на 170 долара през 2030 г. За същата година Норвегия цели данък от 230 долара на тон въглеродни емисии. Въпрос на време е ЕС да последва примера.
Но подобна стратегия не може да бъде поддържана без CBAM. В глобалната икономика значителната местна цена на въглерода просто ще премести най-интензивните въглеродни дейности другаде – процес, известен като „изтичане на въглерод“. Досега това не е голям проблем в по-голямата част от Европа. Въглеродните емисии, свързани с всички консумирани стоки, включително вноса, са по-високи от емисиите само от производството. Но в повечето големи страни от ЕС разликата не се увеличава, както би станало, ако изтичането на въглерод расте (в Обединеното кралство и Швейцария обаче разликата нарасна).
Това непременно ще се промени, след като декарбонизацията се предприеме сериозно. Изтичането на въглерод би направило ценообразуването му губещо не само икономически, но и политически.
Климатичната политика вече се привежда в безмислено съответствие с класите и културните конфликти. Политика, за която се смята, че ще съсипе европейската индустрия без глобални климатични ползи, би предизвикала реакция срещу зелената промяна, която ще направи протестите на жълтите жилетки във Франция да изглеждат като детска истерия. Бунтовните популисти на континента, в момента отстъпили на заден план заради изискванията на пандемията за компетентност, ще се завърнат с нови сили. Бизнес интересите биха могли да бъдат на тяхна страна.
14:01 | 14.09.22 г.