Ако има нещо, с което Джо Байдън и по-голямата част от света са съгласни, това е провалът на външната политика на Доналд Тръмп под мотото „Америка на първо място“. Глобалният търговски дефицит на САЩ нарасна с почти 40% по време на управлението на Тръмп - критерият, от който той най-много се интересуваше, пише Едуърд Люс за Financial Times.
За разлика от това Байдън прие много по-размита мярка за дипломатически успех - здравето на средната класа в Америка. Всяка негова стъпка ще бъде оценявана чрез въздействието й върху обикновените американци.
„Външната политика за средната класа“ на Байдън има привлекателен момент. Както всички добри лозунги тя освежава бранда. Но не е ясно колко различен всъщност ще бъде неговият продукт.
Скептиците биха нарекъл този подход Тръмпизъм с човешко лице. С други думи, външната политика за средната класа може просто да е евфемизъм за „никакви търговски сделки“. По-малко предубеденото око би констатирало, че Байдън прави необходимото, за да възстанови общественото доверие в една глобално ангажирана Америка.
Кое от двете е? Един от най-поразителните аспекти на администрацията на Байдън е пропастта в тона между външната и вътрешната му политика.
На домашната сцена Байдън загърби предпазливостта. Противно на опасенията от големи разделения в Демократическата партия, левицата е възхитена от радикалните вътрешни планове на лидера си.
Почти обратното е вярно за относително предпазливия му подход към света. Наред с други оплаквания, либералите са недоволни от твърдото мнение на Байдън относно подновяването на ядрената сделка с Иран, мекото му отношение към престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и острата позиция спрямо Китай.
Байдън се сблъсква с два проблема при демонстрирането на дипломацията си пред обикновените американци. Първо, съюзниците на САЩ жадуват за по-голяма икономическа ангажираност. Това означава търговски и инвестиционни сделки. Байдън би могъл да се разграничи от минали такива, като се съсредоточи върху въпроси на 21-ви век като 5G и зелените технологии, за разлика от манията на Тръмп по соята и стоманата.
Но ако САЩ не са готови да работят със своите азиатски и европейски партньори, Китай ще продължи да краде от американския пазарен дял. Това би навредило както на американската средна класа, така и на глобалния статут на САЩ. Повечето азиатски партньори на Америка търгуват много повече с Китай, отколкото със САЩ.
Второ, всякакъв вид търговски преговори сега се третират като токсични в американската политика, отчасти защото много американци обвиняват глобализацията за свитите доходи. Джейк Съливан, стратегическият съветник на Байдън по националната сигурност - и един от архитектите на неговата външна политика на средната класа - твърди, че САЩ са позволили на корпорации от рода на Goldman Sachs и големите фармацевтични компании да диктуват условията на миналите търговски сделки. Това е безспорно. Лобистките бизнес групи винаги са имали много по-голямо влияние във Вашингтон, отколкото синдикатите, екологичните групи и други заинтересовани страни.