Пандемичният фискален пакет на американския президент Джо Байдън в размер на 1,9 трилиона долара е приветстван от прогресивната левица като маяк на нова ера в икономическата политика, в която на неолиберализма, определящ политиката на републиканци и демократи в продължение на десетилетия, му е показана вратата, пише Майкъл Стрейн за Bloomberg.
Самият Байдън твърди, че това „променя парадигмата“. Автор от Vox се съгласи и дори му даде име: „постматериален материализъм“. Дейвид Брукс, който не е ляв прогресист, заяви в New York Times, че „цялата парадигма за ролята на правителството в американския живот се променя“. Много консерватори са съгласни, но те не приветстват това, а съжаляват за него.
Всички страни биха направили добре, ако снижат малко апломба. Американският спасителен план е закон със значителни последици, но не е откъсване от двупартийния консенсус относно ползите от пазарите и правилната роля на правителството, който задаваше политическата насока през последните четири десетилетия. Най-вероятно и планът на Байдън за инфраструктура, енергетика и здравеопазване няма да бъде отклонение.
Байдън включи федерална добавка от 300 долара към стандартните, предоставени от държавата обезщетения за безработица, която ще бъде в сила до септември. Това прави помощта за безработица по-щедра, но едва ли трансформира програма, предназначена, както винаги, да помогне на домакинствата да си плащат сметките, докато са безработни, и да им даде пространство да си намерят работа, подходяща за техните качества и интерес.
Промяната на парадигмата би променила тези цели. Например можеше да се каже, че безработните трябва да имат право да поддържат предишния си жизнен стандарт, докато си намерят работа със заплащане и характеристики като предишната им. Вместо нещо толкова радикално, Байдън избра по-разумен вариант: просто да се направят съществуващите обезщетения по-щедри.
Или да вземем еднократните чекове от 1400 долара за домакинства, които са част от пандемичния пакет. Целта е да се подкрепи търсенето в една слаба икономика, като се предоставят допълнителни пари на домакинствата, същевременно помагайки на тези, които наистина са в затруднение. Това е класическа комбинация от кейнсиански стимули и икономическа помощ. Промяната на парадигмата би изисквала различна цел - да речем, чековете да са ежемесечни, а не еднократни, с аргумента, че правителството трябва да осигурява на всички домакинства редовен и щедър доход за постоянно.
Нещо, което е трансформиращо, не може да бъде временно, като едва ли някой от законодателните променя са за постоянно. Обезщетенията за безработица и стимулиращите чекове са временни. Такава е и помощта за щатските и местните власти, общественото здраве, мерките по ваксиниране и парите за училищата. Това са мащабни компоненти.
САЩ също така използваха много от мерките за борба с рецесията, отслабвайки всяка претенция на Байдън, че възвестява нова ера във фискалната политика. Чековете за домакинствата, щедрите обезщетения при безработица, мерките в общественото здраве за справяне с вируса, подкрепата за малкия бизнес и по-силната социална мрежа бяха част от Закона за грижите, приет през март 2020 г. от президента Доналд Тръмп, който включваше икономическа помощ и стимули за 1,8 трилиона долара. Президентът Джордж Буш прати по пощата стимулиращи чекове на домакинствата през 2001 и 2008 г.