Последният изблик на инфлация в САЩ беше през 70-те години. Коментаторите надлежно отбелязват тази историческа препратка, но всъщност не я разбират - по това време мнозина все още не са били родени, а малцина са били пълнолетни. Този период не беше просто неудобство, той беше катастрофа, пише за Wall Street Journal Уилиъм Уокър, бивш дипломат, адвокат и автор.
През първото тримесечие на 1973 г. цените на хранителните стоки нараснаха с годишен темп от близо 30%, а индексът на цените на едро за селскостопанските продукти скочи с 52% на годишна база. През първото тримесечие цените на суровото месо се изстреляха с 90% годишно. Цените на отоплителното гориво за дома почти се удвоиха само в рамките на въпросното тримесечие, а цените на соята се покачиха до рекордно високи нива.
WSJ наскоро съобщи, че „пазарите на суровини са бурни“ и отбеляза драстичното увеличение на цените на суровия петрол, медта и никела като примери за това, което някои прогнозират като „суперцикъл, в който цените на добитъка, зърнените храни, металите, петрола и газа ще се покачват с години, дори десетилетия."
Тази статия би могла да бъде написана през пролетта на 1973 г., когато търсенето също експлодира, оказвайки толкова силен натиск върху доставките, че в рамките на няколко месеца цените на фактически всички стоки - храни, минерали и петрол - скочиха. До лятото на нея година темпът на инфлация достигна 11%. Той щеше да бъде двуцифрен до 1980 г., когато Федералният резерв, ръководен от Пол Волкър, повиши лихвените проценти до близо 20%. Това потуши инфлацията, но доведе до сурова рецесия.
Днес има зловещи паралели. През 1973 г. САЩ излизаха от двугодишен експеримент за контрол на заплатите и цените, който изкуствено потискаше цените и заглушаваше сигналите, че икономиката прегрява. Тогава Фед също провеждаше политика на лесни пари, поддържайки ниски лихви - макар и значително по-високи от сега, и без днешните покупки на облигации и ипотечни ценни книжа.
В края на 1972 г., преди инфлационния скок, американската икономика изглеждаше дори по-силна от сегашната, като растеше с годишен темп от над 8%. Безработицата беше спаднала до 3,4%, а инфлацията бе на пръв поглед на управляемото ниво от 5,6%. Икономиката на САЩ преди пандемията през 2020 г. също беше много силна, растейки с 3% годишно, с исторически ниска безработица под 4% и инфлация около 1%.
През 2021 г. излизаме от затварянето заради пандемията, което осуети растежа и удари икономиката - потискайки ценовия натиск по не много по-различен начин от програмата за контрол на цените преди 50 години. Днешните политики на Фед са още по-експанзионистични. А Конгресът наскоро прие законопроект за стимулиране в размер на 1,9 трилиона долара - наред с по-ранните пакети за подпомагане, струващи още близо 2 трилиона долара, голяма част от които остават неизразходвани и ще продължат да подхранват търсенето тази година и след това.
Означава ли това, че сме обречени да повторим предишното бедствие? Дори обмисляното през 70-те години е нищожно на фона на днешните фискални стимули. Нещо повече, има осезаемо вълнение, че американците най-накрая ще могат да строшат пандемичните окови и ще започнат да харчат спестените пари миналата година и заплатите, които започват да изкарват отново. Така че търсенето вероятно ще скочи.
Както бе и преди 50 години, има ограничения в предлагането: доставките биват забавяни, производителите не могат да получат части за увеличаване на производството; стойностите на недвижимите имоти растат стремително, докато недостигът на дървен материал ограничава жилищното строителство; и повечето цени на суровините се повишават рязко. Експертите ни успокояват, че годишният темп на инфлация ще се покачи само до около 2%. Надяваме се да са прави, но когато търсенето се увеличава по-бързо от предлагането, цените обикновено се покачват.
Едно облекчение е, че администрацията на Байдън няма да повтори колосалната грешка, направена от президента Никсън през юни 1973 г., когато, изправен пред нарастващ гняв заради инфлацията, той наложи ново замразяване на цените за 60 дни. Дискредитираната програма за икономическа стабилизация от 70-те години, която се опита да намали инфлацията чрез налаган от правителството ценови контрол, е пример за неуспешна държавна политика, която правилно бе пратена на бунището на историята. Конгресът остави правомощията на президента да налага такъв контрол да изтекат през 1974 г.
Инфлацията може да е под контрол днес. Но след като се вкопчи в икономика, подхранвана от търсенето и ограничена откъм предлагане, тя може да се превърне в бич, като историята учи, че няма лесен или безболезнен начин тя да се укроти.
10:20 | 13.09.22 г.