Възстановяването от шока на пандемията върви. То е движено преди всичко от ваксините, но също и от подобряването на способността ни да съчетаваме икономическата активност със социалното дистанциране, както и от комбинацията от огромни фискална и монетарна подкрепа - особено в САЩ. Жизненоважно обаче е да не забравяме опасностите, пред които все още сме изправени, и уроците, които още трябва да научим. Нищо не може да разкрие по-добре реалността на глобалната взаимозависимост от пандемията. Но този урок ли научихме? В страха си се обърнахме повече навътре, отколкото навън, пише Мартин Улф за Financial Times.
Все пак новината за възстановяването е добра. Неотдавна публикуваната междинна икономическа перспектива на ОИСР показва ясно подобрение в перспективите за растеж през 2021 и 2022 г. Очаква се през последното тримесечие на 2022 г. глобалният БВП да бъде с 2,5% по-висок от очакваното само преди няколко месеца - през декември миналата година. Най-важната причина за това, освен чудото на ваксините, е американският пакет за фискална подкрепа в размер на 1,9 трлн. долара. Той се очаква да повиши брутния вътрешен продукт на САЩ с 3,8 процентни пункта през първата пълна година от действието си. Неговите ефекти също се очаква да се разпространят и върху останалия свят, повишавайки например БВП на еврозоната с 0,5 процентни пункта.
Остават обаче предизвикателства и рискове.
Първо, САЩ предприемат изключително смел фискален и монетарен експеримент. Администрацията на Байдън вече говори за допълнителен пакет за инфраструктура, чиста енергия и образование в размер на 3 трлн. долара. Заедно двата пакета възлизат на почти една четвърт от БВП на САЩ. Тъй като шансовете за сериозно увеличение на данъците са малки, голяма част от това ще бъде финансирана от Федералния резерв.
Лорънс Самърс, бивш министър на финансите на САЩ, заяви, че: „Това е най-малко отговорната фискално-макроикономическа политика, която сме имали през последните 40 години“. Тя най-малкото е най-смелата. Тази администрация иска да избегне грешките от ерата на Обама, но може да направи грешки в противоположна посока. Желанието да се поемат тези рискове е разбираемо, но ако стимулите се окажат прекомерни, щетите могат да бъдат тежки.
Второ, ваксинацията е неравномерна и, в сравнение с предизвикателствата, твърде бавна. Досега са раздадени малко под 6 дози на 100 души по света. Сред големите държави този процент варира от 45% във Великобритания и 38% в САЩ до 13% в ЕС, 6% в Бразилия, 3% в Индия и почти 0% в Нигерия. Ако приемем, че глобалният групов имунитет изисква две дози ваксина за 75 процента от 6-те милиарда възрастни в света, трябва да бъдат доставени около 9 милиарда дози. Тъй като до момента са доставени само около 450 милиона, шансовете за 9 милиарда дози до края на 2022 г. изглеждат малки. В същото време, ако вирусът остане широко разпространен, рискът от поява на опасни нови мутации е голям. Ясно е, че трябва да си сътрудничим за увеличаване доставките на ваксини в световен мащаб.
Трето, пандемията има коренно различни ефекти в отделните страни. ОИСР сега прогнозира, че американската икономика през четвъртото тримесечие на тази година ще бъде по-силна от очакваното през ноември 2019 г. В контраст, индийската икономика се очаква да бъде с 8% по-малка. Особено отрезвяващо е нарастването на броя на хората в крайна бедност, сега оценяван от Световната банка на между 119 и 124 милиона.